ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 132
гр. София, 07.03.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на четвърти март , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3581/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]- [населено място] срещу решение №176 от 02.07.2013 г. по в.т.д. № 139 /13 на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №72 от 12.03.2013 г. по т.д. №67/2012 на ОС-Габрово, с което са отхвърлени частични искове на касатора срещу [фирма]-гр. Г. за сумите от по 35 000 лева– част от задатък по два договора , сключени между страните на 14.09.2009 г. и 05.10.2009 г. с предмет строителство на обекти в новоизградени сгради и прехвърляне на правото на собственост върху тях.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна [фирма]-гр. Г. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че между страните по делото са сключени два договора , съответно на 14.09.2009 г. и 05.10.2009 г. с предмет строителство на обекти в новоизградени сгради и прехвърляне на правото на собственост върху тях, по силата, на които ответникът като изпълнител се е задължил към ищеца-възложител да изгради конкретни обекти и да прехвърли правото на собственост върху тях в уговорените срокове. Ищецът е заплатил в пълен размер дължимите от своя страна суми по двата договора в общ размер на 551 000 лева. В следствие на неизпълнение на задълженията по двата договора от изпълнителя-ответник, последните са развалени по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД от страна на възложителя по тях-ищец по настоящето дело с нотариална покана от 05.01.2012 г.. На 31.01.12 г. е сключена спогодба между страните, уреждаща отношенията им във връзка с връщането на сумата получена от страна на ответника от ищеца в общ размер на 551 000 лева-общо. Въз основа на така сключения договор за спогодба на ищецът е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК и е издаден изпълнителен лист като в хода на изпълнителното производство сумата е изплатена до размера на 540 087,37 лева. С оглед изложеното и позовавайки се на правопреобразуващата роля на сключения договор за спогодба, в който изрично е уговорено, че с изпълнението на паричните задължения по него, никоя от страните няма да има каквито и да е било претенции към другата, съдът е счел, че уговорката за задатък в чл.5 от договорите е преустановила своето действие. Ето защо претенцията за заплащане от ответника повторно на вече възстановената на ищеца цена по двата договора на основание договорен задатък се явява неоснователна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите за това, дали уговорените срокове за изпълнение на задълженията на ответника в спогодбата между страните са условия за настъпване на нейното преобразуващо действие по отношение на действието на основните два договора, за характера на конкретния договор за спогодба –едностранен или двустранен, за начина на развалянето му и дали в случая това е договор за спогодба или установителен договор.
Твърди се, че тези въпроси се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание за допускане до касация , съгласно чл. 280 ал.1, т.3 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира правни въпроси, т.е. такива по приложението на правна норма от значение за изхода на конкретния спор. Самият правен въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, когато се налага тълкуването на неясна правна разпоредба, с оглед изясняването съдържанието на относима към конкретния спор правна норма.
Въпросите за това, дали уговорените срокове за изпълнение на задълженията на ответника в спогодбата между страните са условия за настъпване на нейното преобразуващо действие по отношение на действието на основните два договора, за характера на конкретния договор за спогодба , за начина на развалянето му и дали в случая това е договор за спогодба или установителен договор нямат характера на правни такива в контекста на гореизложеното. Същите не се отнасят до тълкуването и приложението на общовалидна правна норма, а до възприемане от решаващия орган на съдържанието на конкретния договор за спогодба: т.е. засягат обосноваността и законосъобразността на решението по конкретния спор, което е от значение във фазата на проверка от ВКС на правилността на обжалваното решение, но не и при преценка на основанията за допускане до касационно обжалване. Отделно от това, само с оглед правна прецизност, следва да се спомене, че отговорът на първия от така формулираните въпроси не би довел до изход по спора противоположен на този в обжалваното решение, тъй като отговорът му е в зависимост от съдържанието на процесната спогодба сключена на 31.01.12 г., което съдържание не позволява извод, че действието на спогодбата е предпоставено от изпълнението в договорените в нея срокове на задълженията за плащане, в каквато насока са твърденията на касатора. Останалите въпроси: за характера на конкретния договор за спогодба –едностранен или двустранен, за начина на развалянето му и дали в случая това е договор за спогодба или установителен договор, освен, че не са правни такива, също нямат значение за изхода на спора, тъй като същият зависи от конкретното съдържание на съглашението, а не от неговите правни характеристики, при положение, че няма основание за неговата недействителност и при наличие на договорна свобода- чл.9 ЗЗД.
Липсата на правен въпрос от значение за спора, посочен от страна на касатора е пречка за допускане до касация/ така т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТКВКС/
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№176 от 02.07.2013 г. по в.т.д. № 139 /13 на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.