ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 132
гр. София, 20.02.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 129 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Б. В., М. Т. С. и Р. Б. Г. срещу решение № 144 от 29.05.2008 г. по гр. д. № 916/08 г. на Окръжен съд гр. П.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата “М” ЕО. гр. П. и П. Д. М.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 882 от 27.02.2004 г. по гр. д. № 706/02 г. Районен съд гр. П. е отхвърлил предявения от П. М. , В. В. , М. С. и Р. Г. срещу “М” ЕО. иск за собственост на ливада от 1.738 дка, имот № 1* в м. “В” по картата на землището на с. Д.. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение. В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е дали в производството по чл. 108 ЗС решението на ОСЗГ и скица към него са достатъчни за да легитимират ищеца като собственик на имота. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване поради противоречие с практиката на ВКС.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационно обжалване. В т. 1 от Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 1/1997 г. ОСГК е прието, че с решение по чл. 18ж ал. 1 от ППЗСП33, ОСЗГ възстановява собствеността в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. С решенията по чл. 18ж ал. 1 и по чл. 27 ал. 1 от ППЗСПЗЗ обекта на собствеността се индивидуализира и затова то има конститутивно действие. Според решение № 121 от 20.07.2001 г. по гр. д. № 1316/2000 г. на ВКС IV ГО, решенията на ОСЗГ имат конститутивно и вещно правно действие и легитимират лицата като собственици на земеделските земи за които се отнасят в отношенията им с трети лица. Продадените или предоставени от ТКЗС земеделски земи на трети лица се считат възстановени от момента на влизане в сила решението на ОСЗГ, макар то да е предхождало влизане в сила разпоредбата на чл. 10 ал. 13 ЗСПЗЗ.
Въззивното решение не противоречи на приетото в цитираните решения. С оглед указанията на ВКС в отменителното решение съдът е упражнил косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗГ. Приел е за недоказан факта, че към момента на образуване на ТКЗС имот с описаните в решението граници е бил собственост на наследодателя на ищците. Правото на собственост било възстановено в стари реални граници, но такива не били описани в представения протокол за съдебна делба с който ищците се легитимирали като собственици пред ОСЗГ. Имотът освен това бил застроен и включен в активите на приватизираното предприятие, затова съществувала и пречка по чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяването му. С оглед на изложеното, не се касае за тълкуване на закона по различен начин и за противоречие с практиката на ВКС, а за преценка на конкретни факти които имат отношение към законосъобразността на решението на ОСЗГ.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 144 от 29.05.2008 г. по гр. д. № 916/08 г. на Окръжен съд гр. П.. О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: