О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр.София, 21.11.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д.№ 460/08 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №197 от 3.04.2008г., постановено по гр.дело № 660/2007г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение №791 от 4.05.2007г., по т.дело №2609/2007 г. на Пловдивския окръжен съд и е постановено решение, с което е отхвърлен искът на касатора “И” О. , гр. П. за присъждане на неустойка в размер на 10 000лв. за неизпълнени на договорно задължение от П. Г. Х., Ж. Г. Кипенски, В. П. Б. и Н. П. Б.. Жалбоподателят в изложението си към касационната жалба се позовава на чл.280, ал.1, г.2 и т.3 ГПК и сочи като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение произнасянето на съда по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и произнасянето и решаването на случая от ВКС ще е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Твърди се, че Пловдивският апелативен съд не е зачел нормативната уредба за строителните правила и норми на жилищните обекти и по конкретно на чл.40 ЗУТ и чл.108 и чл.109 от Наредба №7 за правилата и нормите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и че решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата.
В писмено становище ответницата по касационната жалба П. Г. Х. прави доводи за недопустимост на касационната жалба като несъобразена с чл.280 и чл.284 ГПК. Останалите ответници не вземат отношение по изложените от касатора основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд. Към касационната жалба има приложено изложение на касационните основания по чл.280 ГПК.
За да отхвърли като неоснователен искът по чл.92, ал.1 ЗЗД, Пловдивският апелативен съд е приел, че предварителния договор от 16.10.2003г. за продажба на правото на собственост и на правото на строеж, в който има уговорена клауза за неустойка, и подписания от същите страни анекс №1 от 1.06.2005г., са недействителни поради липсата на съгласие относно съществения елемент – липсата на индивидуализация и конкретизация на имотите, предмет на договора, по граници, местоположение и площ/ чл.26, ал.2 ЗЗД/. Съдът се е позовал на ТР №94/7.09.1970г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че нищожния предварителен договор не поражда права и задължения за страните, вкл. и по отношение на обезпечителните мерки за изпълнение на същия. Направен е извод, че индивидуализация на помещенията би могла да се извърши съобразно съгласувания архитектурен проект – приет от страните, но при условие, че в предварителния договор или анекса към него е била посочена номерацията, респ. границите на прилежащите към жилищата складови помещения и на двойния гараж.
Предпоставка за допустимост касационно обжалване на въззивно решение е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/ чл.280 ГПК/. На първо място следва да се отбележи, че касаторът не е формулирал съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд. Настоящия състав на ВКС счита, че поставения от касатора въпрос по приложението на чл.40 ЗУТ и чл. 108 и чл.109 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, не е съществен за конкретния правен спор и не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изводите за недействителност на предварителния договор, като преюдициален въпрос за правото ищеца на неустойка, са изведени от клаузите на договора и анекса към него и по точно от липсата на волеизявление на страните за съществените елементи относно предмета – липсата на индивидуализация на складовите помещения и двойния гараж. Извън предмета на спора по делото са били въпросите от какви помещения трябва да се състои жилището и дали трябва да има за принадлежност складово помещения, по които е дадено разрешение в чл.40 ЗУТ и чл.108 и чл.109 от Наредба №7.говорките относно съществените условия на окончателния договор трябва да се съдържат в предварителния договор и съобразявайки се със закона и фактите по делото/ чл.19, ал.2 ЗЗД/ съдът е направил правни изводи за нищожност на предварителния договор поради липса на съгласие за два от обектите на предварителния договор / чл.26, ал.2 ЗЗД/. Следователно, след като решаващите правни изводи на съда по преюдициалния въпрос, не са обусловени от правни норми, които уреждат въпроси, по които не е имало спор по делото, то и поставеният от касатора матералноправен въпрос за принадлежността на избата към основния обект/ жилището/ не е съществен за спора. За прецизност следва да се отбележи, че цитираните норми не съдържат задължение номерацията на избените помещения да отговаря на номерацията на основания обект/жилището/, поради което и чрез тях не може да се извърши индивидуализация на складовите помещения. Останалите доводи на касатора касаят незаконосъобразността и необосноваността на обжалвания съдебния акт и не са основания за допустимост на касационната жалба, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а за касационно обжалване по чл.281 ГПК.
Липсва конкретно и аргументирано позоваване на противоречива съдебна практика в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което не следва да се уважава и второто посочено от касатора основание за допустимост касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд –чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №296/2.06.2008г., постановено по в.гр.дело № 252/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: