Определение №1320 от 11.12.2012 по гр. дело №836/836 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1320

София, 11.12.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 836/2012 година.

Производство по чл. 288 ГПК.
[фирма] – клон Б. е подало касационна жалба против решение на Окръжен съд – Благоевград по гр. д. № 124/2012 г. и приложило изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, Д. К. от [населено място] счита жалбата за недопустима като просрочена, за неоснователна по същество и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалванне.
След проверка, касационният съд установи следното:
Окръжен съд – Благоевград, с въззивно решение от 20. 03. 2012 г. по гр. д. № 124/2012 г. е потвърдил решението от 29. 12. 2011 г. по гр. д. № 2566/2011 г. на Районен съд Благоевград. С това решение е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. К., извършено със заповед от 04. 07. 2011 г., тя е възстановена на длъжността „оператор въвеждане на данни” и е осъдено [фирма] – клон Б. да й заплати сумата 729.09 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 05. 07. 2011 г. до 14. 11. 2011 г., през което е останала без работа поради незаконно уволнение, със законната лихва, както и сумата 479.36 лв. разноски по делото. Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд след като е възприел изцяло изводите му, че работодателят не е доказал наличието на посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение – намаляване на обема на работата и не е провел подбора по критериите на чл. 329 КТ.
Искането за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно произнасянето на въззивния съд по процесуалноправния въпрос за доказателствената годност на електронен документ, представен на хартиен носител като препис, и конкретно дали така представеният препис е необходимо да е подписан саморъчно и да съдържа данни за автора на документа. Цитираната разпоредба предполага, че произнасянето на въззивния съд е свързано с точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСГКТК ВКС относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, това означава, че конкретният въпрос налага промяна на практиката и нейното осъвременяване според промените в законодателството и обществените условия. Същевременно въпросът следва да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил решаващите изводи на съда – т. 1 на ТР № 1/2009 г.. Тези условия в случая не са налице. Жалбоподателят се позовава на представените в първоинстанционното производство справки – аналитични ведомости за приходите от дейности, извършвани от дружеството, които съдът не е взел предвид. Както е удостоверил представителя на дружеството в съдебно заседание на 8. 11. 2011 г. пред районния съд, това са извадки от счетоводните записвания за дейността на дружеството и съдът е преценявал редовността им с оглед липсата на подпис от лицето, което е извършвало записванията – чл. 182 ГПК. Необосновано жалбоподателя се позовава на чл. 184 ГПК относно представянето пред съда на електронен документ, тъй-като съгласно чл. 2, чл. 3 и чл. 4 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронен документ е словесно изявление, представено в цифрова форма за преобразуване и разчитане, чийто автор е физическото лице, извършило изявлението. Въпросните счетоводни справки, нямат такава харастеристика. Наред с това въззивният съд не е изградил извода си за неправилност на уволнението единствено поради дерогиране на въпросните аналитични ведомости. Той е приел, че не е налице законосъобразно извършен подбор, като се е позовал изрично на ТР № 3/ 16. 01. 2012 г. по т. д. № 3/2011 г. ОСГК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 06. 03. 2012 г. по гр. д. № 124/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА [фирма] – Клон Б. да заплати на Д. К. сумата 350/триста и петдесет/лева разноски за производството пред касационния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top