О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1320
гр. София, 17.10. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1249 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Рудник “Т.”-1 – клон на [фирма] срещу решение № 147/25.05.2011 г. по въззивно гр. дело № 147/2011 г. на Старозагорския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 14/02.02.2011 г. по гр. дело № 594/2010 г. на Радневския районен съд, с което са уважени, предявените от Н. Н. М. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Н. Н. М. в отговора на жалбата поддържа становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и излага подробни съображения в тази насока; претендира и присъждане на разноските за производството пред настоящата съдебна инстанция.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и в допълнение към него (представено в изпълнение на указания на въззивния съд и в определения от него срок) се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като се поддържа, че въззивният съд се произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който бил решаван в противоречие с практиката на ВКС и бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК в изложението се сочи по-конкретно, че нямало практика на съдилищата по следните въпроси: 1) по правилната експлоатация и правата и задълженията на длъжностните лица във връзка с дейността по добиването на въглища за електропроизводството и тяхното транспортиране с гумено-лентови транспортьори (ГЛТ), която дейност е уникална и за нея има специфични изисквания, предмет на изрична инструкция; 2) при определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189 от КТ да не се анализира конкретното поведение на конкретното лице (ищеца), а решенията да се градят въз основа поведението на други лица, и да се приема от съда, че щом едни лица са наказани с “предупреждение за уволнение”, то било неправилно да се налага на други лица (ищеца) наказание “уволнение”; 3) дали е допустимо при разглеждане на делото решаващият съд да включва в предмета на делото факти и обстоятелства, които не са заявени по категоричен начин в исковата молба, и въз основа на тях да гради своето решение; 4) дали при направено възражение за служебно начало в процеса въззивната инстанция следва да се произнесе изрично по въпроса или не следва да се произнася; 5) дали във въззивната инстанция могат да бъдат включвани в предмета на делото факти и обстоятелства, които не са били възприети като такива в решението на първата инстанция, но чието възприемане влошава положението на жалбоподателя; 6) дали е законосъобразно въззивната инстанция да възпроизвежда в мотивите на решението си мотивите от първата инстанция или следва да прави самостоятелен анализ на факти и обстоятелства, включени в предмета на делото от страните, и да изгражда свое убеждение, отразявайки го в свои собствени мотиви, и само като допълнение да препрати и към мотивите на първата инстанция. В заключение в изложението се сочи и че произнасянето на ВКС по всеки един от горните въпроси ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В допълнението на изложението, във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се сочи, че последният (шести) процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 272 от ГПК бил решен от въззивния съд в противоречие с решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 643/12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване (в този смисъл – и мотивите към т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това, простото посочване на липса на съдебна практика по формулираните от касатора въпроси и възпроизвеждането на текста на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че касаторът е обосновал наличие на визираното в тази разпоредба основание за допускане на касационно обжалване – посочените от него въпроси действително да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва и че липсата на формирана съдебна практика по даден правен въпрос – във връзка с тълкуването на дадена правна норма, поначало не обуславя значимост на въпроса за точното прилагане на закона, а – само за развитието на правото. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, обаче формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, а в случая касаторът не сочи и не обосновава в изложението си какво е значението на посочените от него въпроси за точното прилагане на закона. Само по тези съображения, в случая няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в сочената от касатора хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Отделно от горното, първият посочен от жалбоподателя въпрос (относно “правилната експлоатация и правата и задълженията на длъжностните лица” във връзка със специфичната дейност по добиването на въглища за електропроизводството и тяхното транспортиране с ГЛТ) е изключително общо формулиран. Поради това той не представлява конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд по настоящото дело. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС може единствено и само да уточни и да конкретизира въпроса, но не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, тъй като е недопустимо и да се допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но който е различен от посочения от касатора (освен ако той е от значение за валидността или процесуалната допустимост на въззивното решение, каквато хипотеза не е налице в случая).
Фактически невярно е и твърдението, че нямало съдебна практика по останалите пет процесуалноправни въпроса, посочени в изложението на касатора. Тези процесуалноправни въпроси са свързани с тълкуването и приложението на нормите на чл. 189 от КТ, чл. 6, ал. 2, чл. 12, чл. 235 и чл. 272 от ГПК и по тях е формирана значителна по обем съдебна практика, включително задължителна такава за първоинстанционните и въззивните съдилища – постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС (решение № 305/01.06.2010 г. по гр. д. № 620/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 345/26.09.2011 г. по гр. д. № 37/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 86/18.07.2011 г. по търг. д. № 682/2010 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 16/24.03.2011 г. по търг. д. № 354/2010 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 57/02.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 290/22.06.2010 г. по гр. д. № 759/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 361/26.05.2010 г. по гр. д. № 1471/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 176/08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 717/06.12.2010 г. по гр. д. № 232/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 643/12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, последните две – посочени от самия касатор). От това също следва, че в случая не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При постановяване на последното въззивният съд, действайки като инстанция по съществото на спора, е извършил самостоятелна преценка на доказателствата и е анализирал приетите за установени от него релевантни факти по делото, като е основал правните си изводи на тях. Въззивният съд, макар да е достигнал до същите изводи, като тези на първоинстанционния съд, не се е възползвал от процесуалнат възможност да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, нито пък ги е възпроизвел в своите мотиви, каквато е постановката на последния процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 272 от ГПК. Поради това, същият не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените от касатора решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 643/12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
По горните съображения, в случая няма основание и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение – в сочените от касатора хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендиарните и направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата съдебна инстанция по делото, в размер 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 147/25.05.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 147/2011 г. на Старозагорския окръжен съд;
ОСЪЖДА Рудник “Т.”-1 – клон на [фирма] да заплати на Н. Н. М. сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.