3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1320
гр.София, 18.12. 2014 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на петнадасети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 4260 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат П. Т. срещу въззивно решение № 432 от 4.03.2014 г. по гр.д.№ 2914/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 2871 от 1.07.2013 г. по гр. д. № 7356/2012 г. на Пловдивския районен съд, е уважен предявеният от Н. И. Г. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за размера на сумата от 16 000 лв., произтичаща от сключен договор за заем.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че по въпросите: намира ли приложение забраната на чл.38, ал.1 ЗЗД при органното представителство на юридическите лица; част от формалната доказателствена сила на документа ли са посочените в него дата и място на съставяне, е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Н. И. Г. не е подал писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати сумата 16 000 лв., Пловдивският окръжен съд е приел за установено, че вземането произтича от сключен между страните договор за паричен заем, като жалбоподателят-заемополучател не е изпълнил произтичащото от него задължение да върне на ищеца – заемодател получената в заем сума. Приел е за неоснователно възражението му за нищожност на договора поради това, че ищецът като собственик на едноличния капитал на дружеството не е имал право да договоря сам със себе си.
Поставеният в изложението материолноправен въпрос – намира ли приложение забраната на чл.38, ал.1 ЗЗД при органното представителство на юридическите лица не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В т.2 на ТР 3/2013 по т.д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона, не се прилага разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД. Приетото от въззивния съд, че забраната по чл.38, ал.1 ЗЗД за договаряне сам със себе си не намира приложение към органното представителство на търговското дружество не е в отклонение от приетото в задължителната съдебна практика.
По въпроса- част от формалната доказателствена сила на документа ли са посочените в него дата и място на съставяне не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Този въпрос не е разрешаван от въззивния съд и не е залегнал в решаващите му изводи за основателност на иска. С т.1 на ТР №1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС прие, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая въззивният съд не се е произнесъл по посочения в изложението правен въпрос, поради което и не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ допуска касационно обжалване на въззивно решение № 432 от 4.03.2014 г. по гр.д.№ 2914/2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :