Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
970_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1320
София, 22.12. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА Б.
ВЛАДИМИР Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 970 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. М. М. срещу решение от 24.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 761 /2009 г. на Великотърновски апелативен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 03.11.2009 г. по гр.д. № 126 /2009 г. на Плевенския окръжен съд, с което са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу „Седем 2” ООД, В. и ЕТ „Л. – Л. М.” с правно основание : чл.26,ал.2 ЗЗД иск за обявяване на нищожност на постановление на съдебен изпълнител за възлагане на недвижим имот – рампа към склад; чл.124 ГПК срещу двата ответника за установяване право на собственост върху товаро-разтоВ. рампа към склад и чл.59 ЗЗД – частичен иск с цена 10,000 лева, част от цена 100,000 лева за осъждане на първия ответник за заплащане на равностойността на товарно-разтоварната рампа.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване. В изложението по чл.280,ал.1 ГПК са смесени множество доводи за неправилност на обжалваното решение, повечето от които за процесуални нарушения, както и за основателността на исковете, между които могат да бъдат уточнени въпроси, които ще бъдат разгледани по-долу, за които се твърди, че имат значение за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК или са разрешени в противоречие с други съдебни решения – основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК..
Ответникът „С. д.” ООД, В., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване с твърдение, че съображенията представляват само оплаквания за нарушения по чл.281ьт.3 ГПК, относими към правилността на решението и недопустими квалификации за работата на двете инстанции по същество.
Ответникът ЕТ „Л. – Л. М.” твърди, че по делото се поставят много важни въпроси, които не били решени в съответствие със закона и че касационната жалба е изцяло основателна.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел по иска за нищожност на постановлението за възлагане по чл.26 ЗЗД – тя следва да бъде обсъждана от гледна точка на компетентността на органа, който го е издал и на формата му, но е неоснователен, т.к. е издаден от съдебен – изпълнител в кръга на компетенциите му по чл.496,ал.1 ГПК, другите доводи за незаконосъобразност на постановлението за възлагане са неотносими в това производство, те се разглеждат по реда на чл.435 ГПК, за което има влязло в сила съдебно решение, с което жалбата на ищцата е оставена без уважение, с това постановлението за възлагане е влязло в сила; установителният иск за собственост по чл.124 ГПК с основание приращение е неоснователен, т.к. рампата е прилежаща част към склада, а не към земята; осъдителният иск по чл.59 ЗЗД е неоснователен поради неоснователността на иска за собственост.
Км делото (първоинстанционно и въззивно) са приложени няколко други дела, между които и гр.д. № 900 /2008 г. по описа на Плевенския ОС – производство по чл.435,ал.4 ГПК по жалба на жалбоподателката по настоящото дело, което е приключило със съдебно решение от 17.09.2009 г., влязло в сила (то не подлежи на обжалване), с което е отхвърлена жалбата на ищцата като трето лице срещу действията на съдебния изпълнител – за незаконосъобразността и неправилността на постановлението за възлагане на недвижимия имот.
По наличието на наведени основания за допускане на касационно обжалване:
От изложението измежду твърденията по реда на т.1 от Тълкувателно решение № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 т. ОСГТК т.д. № 1 /2010 г. на ВКС могат да бъдат уточнени и конкретизирани следните въпроси:
Дали когато спорното право се отнася до собствеността на конкретен имот, то разглеждането му е винаги от значение за правото (основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК) и като разновидност на този въпрос – дали разглеждането на незаконосъобразността на постановление за възлагане – неговата нищожност, рядко срещан случай в практиката, е винаги от значение за правото.
В действащия ГПК законодателят е използвал друг критерий за селекция на решенията, които да бъдат допускани до касационно обжалване, отразен в нормите на чл.280 ГПК и сл., по приложението на чл.280 ГПК и по въпросите за допускане до касационно обжалване е постановено Тълкувателно решение № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 т. ОСГТК т.д. № 1 /2010 г. на ВКС, с което въпросите са изяснени, поради което въпросът, който всъщност съдържа предложение на жалбоподателя да се допусне касационно обжалване на решението, защото в него е разгледан спор за собственост, не представлява основание за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
От изложението могат да бъдат конкретизирани и следните два въпроса :
Дали непълната индивидуализация на имота в постановлението за възлагане не нарушават правата на длъжника, а и на трети лица, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение от 04.05.2005 г. по гр.д. № 363 /2005 г. на Великотърновски окръжен съд; постановено по реда на чл.332 ГПК (отм.),
Дали макар имотът да е бил съсобствен, съдът не е следвало да го опише, оцени и продаде изцяло, заедно с терена, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение от 12.07.2005 г. по гр.д. № 607 /2005 г. на Великотърновски окръжен съд, постановено по реда на чл.332 ГПК (отм.).
С оглед изложените мотиви на въззивния съд, че тези въпроси са неотносими към предмета на делото, защото са разрешени или преклудирани в приключилото производство по гр.д. № 900 /2008 г. по описа на Плевенския ОС, с което е отхвърлена жалба на жалбоподателката по чл.435,ал.4 ГПК, те не са обуславящи за изхода от спора и следователно не представляват основание за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
Поради изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът „Седем Две” ООД, В. не претендира разноски и такива не следва да му се присъждат. Ответникът ЕТ „Л. – Л. М.” претендира разноски, но не е доказал, че е направил такива и с оглед изхода от спора (тезата му за наличие на основания за допускане), няма право на разноски.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 24.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 761 /2009 г. на Великотърновски апелативен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.