4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1320
С., 26.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 609 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. С. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Я. от АК-В., против въззивно решение № 149 от 22.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 408 от 02.03.2012 г. по в.гр.д. № 249/2012 г. на Варненския окръжен съд, в частта му, с която като е отменено решение № 4733 от 28.11.2011 г. на Варненския районен съд, постановено по гр.д. № 10122/2011 г., е уважен искът по чл. 127а СК на Г. М. М. от [населено място], детето М. Т. С. ЕГН [ЕГН], да напуска пределите на Р България за неограничен брой пътувания, но само до Австралия, без съгласието на бащата Т. С., с краен срок на неограничените пътувания – докато майката Г. М. М. трайно пребивава на територията на Австралия, като напускането не следва да се осъществява през времето, през което е предвидено бащата да осъществява определения му с решение № 1101/31.03.2010 г. по гр.д. № 1871/2010 г. на В., ХVІІ с-в, режим на лични отношения с детето. Със същото решение е дадено разрешение по реда на ЗБЛД да се издаде нов международен паспорт при изтичане срока за валидност на вече издадения паспорт на детето М. С., без съгласието на бащата Т. С..
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд е неправилно, поради необоснованост и допуснати нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, както и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. М. въпрос, конкретизиран от настоящата инстанция с оглед разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, е за предпоставките, при които може да се замести съгласието на бащата за напускане пределите на страната от ненавършилото пълнолетие дете и при издаване на последното на задграничен паспорт. Позовава се на съдебна практика, както следва: решение № 446 от 30.06.2010 г. по гр.д. № 4549/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 697 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 1052/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 147 от 19.04.2011 г. по гр.д. № 845/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 315 от 12.01.2011 г. по гр.д. № 1456/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и решение № 439 от 05.11.2009 г. по в.гр.д. № 577/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд и първоинстанционното решение, постановено по делото, което е било предмет на въззивната проверка, въз основа на която е постановено обжалваното пред настоящата инстанция решение, поради което то не съставлява съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата по касационната жалба, Г. М. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. К. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Контролиращата страна ДСП-В. не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 127а СК, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след като майката на ненавършилото пълнолетие дете, която упражнява и родителските права, е със статут на постоянно пребиваваща в Австралия, какъвто статут имат и родителите й и брат й, то е в интерес на ненавършилото пълнолетие дете да може да пътува зад граница – в Австралия, без съгласието на бащата Т. С., с краен срок на неограничените пътувания – докато майката Г. М. М. трайно пребивава на територията на Австралия, като напускането не следва да се осъществява през времето, през което е предвидено бащата да осъществява определения му с решение № 1101/31.03.2010 г. по гр.д. № 1871/2010 г. на В., ХVІІ с-в, режим на лични отношения с детето, като на детето му бъде издаден нов международен паспорт след изтичане срока за валидност на предходния.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Именно съобразявайки се с посочените в задължителната практика на ВКС по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК критерии – решение № 446 от 30.06.2010 г. по гр.д. № 4549/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 697 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 1052/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 147 от 19.04.2011 г. по гр.д. № 845/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 315 от 12.01.2011 г. по гр.д. № 1456/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., за отчитане интереса на детето при разногласие между родителите затова да пътува ли то в чужбина и при какви условия, въззивният съд е разрешил детето М. Т. С., [дата на раждане] , да напуска пределите на Р България за неограничен брой пътувания, но само до Австралия, без съгласието на бащата Т. С., с краен срок на неограничените пътувания – докато майката Г. М. М. трайно пребивава на територията на Австралия, като напускането не следва да се осъществява през времето, през което е предвидено бащата да осъществява определения му с решение № 1101/31.03.2010 г. по гр.д. № 1871/2010 г. на В., ХVІІ с-в, режим на лични отношения с детето, както и да му бъде издаден нов международен паспорт след изтичане срока за валидност на предходния. Това е така, тъй като в задължителната съдебна практика, посочена и от касатора, е прието, че Семейният кодекс /чл. 127а/ и Законът за българските лични документи /чл. 76/ изискват общото съгласие и на двамата родители за решаване на въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите му лични документи, поради което при разногласие, съдът се произнася по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, който решава съобразно интересите на детето, за да може то да бъде възпитавано по начин, който осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Преценката на съдилищата затова дали детето да има задграничен паспорт и да може да пътува в чужбина при разногласие между родителите, следва да е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на проблем свързан с точното приложение на закона и развитието на правото, ако не е налице значително отклонение от съдебната практика, каквото в случая не се установява. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допускане на касационното обжалване, а са порок на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, по който съдът може да се произнесе само ако касационното обжалване бъде допуснато, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 149 от 22.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 408 от 02.03.2012 г. по в.гр.д. № 249/2012 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 11917/09.04.2012 г. на Т. С. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: