3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1321
С., 18.12. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 5686/2014 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Р., подадена чрез адвокат В. Т.- В. срещу въззивно решение от 22.05.2014 г. по гр. дело № 11382/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 4.06.2013 г. на Софийски районен съд, в частта му, с която е признато за установено на основание чл.415 ГПК, че Р. С. Р. дължи на [фирма] сумата 4349.37 лв., ведно със законната лихва.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че постановеното въззивно решение е недопустимо, тъй като въззивния съд не е приложил нормата на чл.269 ГПК вр. чл.411 ГПК, което поставя въпроса има ли право длъжникът по всяко време на едно висящо производство, преди да е влязла в сила заповедта за изпълнение, да възрази и представи пред съда доказателства, че има обичайно местопребиваване извън пределите на Република България. Поддържа се, че решаващият съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е указал на жалбоподателя да представи допълнителни доказателства за твърдяните от него обстоятелства и с това е допуснал да бъде издаден един недопустим акт.
Ответната страна [фирма], [населено място] не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е допустима.
С обжалваното решение Софийски градски съд е приел, че между страните по делото е налице договорна връзка, по която ищецът е изпълнил задължението си за доставяне на ответника на топлинна енергия с изискуемото от закона и договора количество и качество през процесния период, през който жалбоподателят-ответник е бил потребител на топлинна енергия, като собственик на процесния имот. Във връзка с възражението за давност е приел, че част от вземането в размер на 683.23 лв. е погасено по давност и тази сума е приспадната от определения от първоинстанционния съд размер на задължението на жалбоподателя, както и сумата 610 лв. лв. от акцесорния иск за лихви.
Поставеният в изложението въпрос относно допустимостта на въззивното решение се обосновава с допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила свързани с приложението на чл.411, ал.2, т.4 ГПК. В случая съдът се е произнесъл по спорното право, което не означава постановяване на недопустимо решение. В. решение не е недопустимо, поради което по аргумент от т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не съществува и задължение на касационния съд да допусне обжалване на това решение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса има ли право длъжникът по всяко време на едно висящо производство, преди да е влязла в сила заповедта за изпълнение, да възрази и представи пред съда доказателства, че има обичайно местопребиваване извън Република България. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, поради което по отношение на него не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Данните по делото сочат, че постоянният адрес на жалбоподателя е в Република България, а той служи за кореспонденция на лицето с държавните и съдебни учреждения. Установено е, че до 2011 г. жалбоподателят е бил собственик на апартамента и че е поискал на негово име да се открие партида. Дали същият като собственик реално е ползвал имота през процесния период или наемателят е без значение на дружеството, тъй като това са правоотношения между наемодател и наемател.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.05.2014 г. по гр. дело № 11382/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: