Определение №1322 от 11.12.2012 по гр. дело №683/683 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1322
София 11.12.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 683 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Т. А. чрез пълномощник адв.С. Х. срещу решение № 130 от 12.01.12г.по в.гр.дело № 290/11г.на Апелативен съд- Бургас,с което е потвърдено решение № 130 от 21.07.11г.по гр.дело № 1914/10г.на Окръжен съд – Бургас.С него е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба,сключен с нотариален акт № , том , рег.№ ,дело № от г.на нотариус с район на действие РС-Б,по силата на който Т. Т. А. като пълномощник на К. Т. В. е продала на себе си недвижим имот,находящ се в [населено място],поради липса на съгласие.
В приложеното изложение се визира основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба К. Т. В. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
За да уважи предявения иск с правно основание чл.38 ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел,че Т. А.,като пълномощник на продавача- неин брат,не е разполагала с представителна власт да продаде на себе си.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.Поставеният от касатора въпрос налице ли са предпоставките да се приеме,че въззиваемата е нарушила чл.38 ал.1 ЗЗД,защото няма изричен текст в общото пълномощно,в който упълномощителят да е записал следният текст”включително да договаря сама със себе си” не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.По приложението на чл.38 ал.1 ЗЗД има трайна съдебна практика,която приема,че поначало представителят не може да договаря сам със себе си,освен ако представляваният е дал съгласието си за това.Липсата на съгласие,респективно одобрение от представлявания води до недействителност на разпоредителната сделка,която представителят е сключил със себе си при самодоговаряне.Тази практика е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение.
Въпросът длъжен ли е нотариусът да откаже да изповяда сделка,в която продавачът и купувачът си сливат в едно физическо лице,поради липсата на изричен текст в пълномощното”включително да договаря сама със себе си” не е разрешаван от въззивния съд и не е от значение за изхода на делото,поради което по отношение на него не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Що се касае до първия въпрос в изложението,отнасящ се до пълномощното на адв.К. – процесуален представител на ищеца, не е формулиран ясно и липсва обосновка какво е значението му за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице релевираното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 130 от 12.01.12г.,постановено по гр.дело № 290/11г.на Апелативен съд- Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top