О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1322
София, 19.11.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5007 по описа за 2015 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от В. П. Г., чрез адв. И. Ч. Д., срещу въззивно решение № 4392/22.06.2015 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 6479/2015 г.
Излага доводи за неправилност. Обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Насрещната страна Р. А. М., чрез адв. Р. И. Н., е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Софийски районен съд, признал за незаконна и отменил заповедта, с която [фирма], [населено място] е прекратило трудовото правоотношение с Р. А. М., възстановил служителя на заеманата до тогава длъжност „мениджър безопасност и екология“ и е осъдил работодателя да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба, както и съдебно деловодни разноски.
За да постанови този резултат, съдът установил, че Р. М. бил в трудовоправна връзка по безсрочен трудов договор, с [фирма], [населено място], на длъжността „мениджър безопасност и екология“. Със заповед № 06/405/0349/ЧР/09.09.2014 г. договорът бил прекратен поради съкращаване на щата. Съдът намерил, че уволнението е незаконно, защото съкращението на щата не е реално. По новото щатно разписание липсва длъжност „мениджър безопасност и екология“, но е създадена длъжност „специалист безопасност“. Съдът посочил, че от значение е не наименованието на длъжността, а дали основните трудови функции, тези, които са определящи за новата длъжност, които я характеризират, се различават от тези на съкратената длъжност с оглед естеството на възложената работа и свойствените задължения за всяка от сравняваните длъжности. Тежестта да докаже, че новата длъжност е с различна трудова функция, от което следва, че е налице реално съкращаване в щата и законност на уволнението, е за работодателя, но той не го е установил по никакъв начин. При това положение, с оглед поддържаното основание за незаконност на заповедта за уволнение по исковата молба и последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, съдът намерил, че не е установено извършване на реално съкращаване в щата, поради което и уволнението на М. на това основание се явява незаконно и е уважил исковете му.
В изложението към касационната жалба касаторът е повдигнал въпроси: кои са критериите за преценка за сходство в длъжностите и следва ли да се извършва преценка за разликата в трудовите функции с оглед характера и спецификата на възложената работа; задължително ли е с оглед възможността за установяване на различие между присъщите трудови функции на длъжности по щатно разписание на работодателя, да са представени длъжностни характеристики за тях.
Обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – разрешението на въззивната инстанция в обжалваното решение противоречи на задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, намерила израз в решение № 498/13.01.2012 г. по гр.д. № 1561/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 154/18.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. на ВКС, III г.о. и решение № 34/16.02.2015 г. г. по гр.д. № 5826/2014 г. на ВКС, IV г.о.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените правни въпроси не са включени в предмета на въззивното решение, защото въззивният съд не се е произнасял по тях. Въззивният съд не е извършвал преценка на сходства или разлики в трудовите функции на старата длъжност и новосъздадената, като е посочил, че следва да го стори, за да прецени има ли реално съкращаване на щата, но е невъзможно, поради неизпълнени доказателствени задачи от страна на работодателя.. Съдът не е приел, че подобно сравнение е възможно единствено при съпоставка на трудовите функции според длъжностните характеристики, изготвени за предишната и нова длъжност, а е посочил, че за естеството на възложената работа за длъжност „мениджър безопасност и екология“ може да изходи от представената длъжностна характеристика, но такава няма за новосъздадената длъжност, нито работодателят е представил други доказателства, установяващи характера на трудовите функции на „специалист безопасност“. По делото за сравнение са представени само една длъжностна характеристика – за старата длъжност и едно щатно разписание, в което фигурира новосъздадената длъжност. От наличните по делото доказателства съдът не е могъл да достигне до заключение, че двете длъжности попадат в различно йерархично или структурно място, съответно че различия в трудовата функция на новата и старата длъжност се следват с оглед промяна в предмета на дейност и организацията на предприятието. Въззивната инстанция е посочила, че според новото щатно разписание новосъздадената длъжност е подчинена непосредствено на Генералния директор, каквото е било подчинението и на мениджъра безопасност и екология според представената длъжностната характеристика. Съдът приел, че и двете длъжности сочат на еднакво йерархично положение, а доколкото не е представено за сравнение старото щатно разписание, наред с новото или други допустими доказателства, няма възможност да прецени дали са в еднакви структурни единици, със сходен предмет.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Ответникът по касация има право на съдебноделоводни разноски за инстанцията, но не е представил доказателства, че е сторил такива, поради което искането по чл. 78, ал. 1 ГПК е неоснователно.
С оглед резултата, касаторът също няма право на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 4392/22.06.2015 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 6479/2015 г
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: