ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1322
София, 30.10. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 990/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Б. против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 40 от 10.03.2009 год. по гр. д. № 24/2009 год., с което е потвърдено решение № 46 от 14.11.2008 год. по гр. д. № 170/2008 год. на Т. окръжен съд, с което Й. Н. А. е осъден да заплати на Д. Х. Б. сумата от 961,62 лв. обезщетение за неизпълнено парично задължение 2400 лв. по договор за заем от 16.09.1998 год. за периода 22.04.2005 год. – 22.04.2008 год. на основание чл. 86 ЗЗД и отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер 102 292,20 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че решението е постановено в противоречие с представена съдебна практика по въпроса – дали прекомерността на уговорената неустойка за забава е основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД по едно договорно правоотношение или тя е основание само за намаляването й по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Искането обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Й. Н. А. не е представил писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос, дали прекомерността на уговорената неустойка за забавено изпълнение на парично задължение, произтичащо от облигационно правоотношение – договор за заем е основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, или тя е само основание за намаляването и по чл. 92, ал. 2 ЗЗД не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика – съдебни решение на Върховния касационен съд, касаеща отношения между търговци – качество, което страните по настоящия спор не притежават. Въпросът не е разрешен в противоречие и с трайната съдебна практика по приложението на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, предвиждащ възможност, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти да се намали нейния размер, респ. приложението на чл. 26, ал. 1 ЗЗД – нищожност на клауза за неустойка накърняваща добрите нрави. Така поставен, въпросът се явява и неотносим към разрешения правен спор, с оглед приетото от въззивния съд. Това е така, тъй като иска за присъждане на уговорена неустойка за разликата над 961,62 лв. (размера, в който е уважен) до пълния претендиран размер 102 292,20 лв. е отхвърлен по съображения, че клаузата за неустойка е нищожна, като накърняваща добрите нрави. Въззивният съд изобщо не е обсъждал възможността за приложение на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, тъй като не е бил сезиран с такова искане от ответната страна. Без възражение за прекомерност на неустойката в сравнение с претърпените вреди, съдът не може служебно да приложи чл. 92, ал. 2 ЗЗД, като намали нейния размер. Съображенията на съда, че размера на уговорената неустойка, който надхвърля 12 пъти главницата по договора за заем и в този вид е престанала да изпълнява възложените от страните функции – да обезпечава изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, превръщайки се в правен механизъм за неправомерно разместване на материални блага между страните, обосновават извода на съда за нищожност на клаузата, като накърняваща добрите нрави. Тези разсъждения на съда кореспондират с приетото в представените с изложението съдебни решения по т. д. № 242/2008 год. на ВКС, т. д. № 408/2005 год. на ВКС и т. д. № 443/2004 год. на ВКС в частта им, относно липсата на ограничения и по търговски сделки, при които с разпоредбата на чл. 309 ТЗ е забранено намаляване на неустойка, поради прекомерност, да се установява нищожност на уговорената неустойка, като противоречаща на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В посочените съдебни решения е прието, както е прието и с обжалваното решение, че неустойката накърнява добрите нрави, когато нарушава принципа на справедливост, когато вследствие на изплащането и ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, което би довело до несправедливо обогатяване на едната страна, или когато неустойката излезе извън обезщетителните или обезпечителни функций, които са и придали страните, т. е. извън пределите на нравствената допустимост. Обжалваното решение е съобразено и с приетото в решението по т. д. 443/2004 год. на ВКС, че при уговаряне на извънредно големи неустойки от страните, въпросът за накърняването на добрите нрави няма нищо общо с прекомерността на неустойката по чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд не е смесил прекомерността на уговорения размер на неустойката по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД с нищожността на уговорената неустойката, като накърняваща добрите нрави, както чрез поставения въпрос страната иска да наведе неоснователно такъв порок на съдебното решение.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са установени предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 40 от 10.03.2009 год. по гр. д. № 24/2009 год. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ