2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1323
София,12.12.2012г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Светла бояджива
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №769/2012г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.04.2012г. по гр.д.№196/2012г. на ОС Пазарджик, с което е уважен иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ.
Жалбоподателят –П. на РБ поддържа, че със същото е разрешен съществен материалноправен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложени на закона и равитието на правото.
Ответникът Л. Б. С. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил П. на РБ да заплати на Л. Б. сумата 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнати и поддържани обвинения, за които е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2009г. Прието е за установено, че ищецът-ответник по частната жалба по НОХД №173/2008г. по описа на Пазарджишки окръжен съд е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.142 ал.2, т.2, т.3 и т.5 от НК, във връзка с чл.142 ал.1 от НК и по чл.142а ал.4 от НК, във връзка с чл.142а ал.3, във връзка с чл.142а ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК – за това, че на 03.12.2006г. в [населено място], заедно с други две лица са отвлекли с цел противозаконно да лишат от свобода непълнолетни лица и са им нанесли побой. Установено е също така, че ищецът е бил привлечен за обвиняем за престъпление по чл.142 ал.4 от НК, във връзка с чл.142 ал.2, т.2, т.3 и т.5 от НК, във връзка с чл.142 ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК и за престъпление по чл.142а ал.3 и ал.4 от НК, във връзка с чл.142а ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК и с Присъда №55 от 12.07.2007г., постановена по НОХД №195/2007 год. по описа на ОС Пазарджик, също е признат за невиновен й е оправдан по повдигнатите му обвинения. С Решение №265 от 08.10.2007г., постановено по ВНОХД №438/2007г. АС Пловдив е отменил Присъда №55/12.07.2007г. по НОХД №195/2007г. на ОС Пазарджик и е върнал делото на Окръжна прокуратура-Пазарджик за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на решението. На 20.02.2008г., Окръжна прокуратура-гр.Пазарджик е внесла в Пазарджишкия окръжен съд нов Обвинителен акт срещу ищеца и другите двама обвиняеми, въз основа на който е образувано НОХД №173/2008г. по описа на ОС, приключило с влязлата в сила за ищеца оправдателна присъда на 27.01.2009г.
Съдът е приел, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че по време на досъдебното и съдебното производство до влизане в сила на оправдателната присъда – ищецът е бил в изключително тежко психическо състояние, бил стресиран, физически отслабнал, необщителен. Бил психически сломен, обиден и унизен, от това, че го обвиняват в престъпление, което не е извършил.
При тези данни от фактическа страна въззивният съд е приел, че са налице елементите от сложния фактически състав на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОбВ, водещ до ангажиране на обективната отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от органите, изброени в цитираната законова разпоредба. Изложени са съображения за това, че действията, предхождащи оправдателната присъда – по образуване, провеждане и завършване на предварителното досъдебно производство, които се ръководят от прокуратурата, както и действията по съставяне на обвинителния акт срещу ищеца, внасянето му в съда, поддържане на обвинението от прокурора и последвалите два протеста срещу оправдателните присъди са довели до това, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на обида и унижение, страх от евентуална ефективна присъда. Посочено е, че продължителността на наказателното преследване е и вследствие протестирането на оправдателната присъда на първоинстанционния съд, както и протестът против въззивното решение, с което оправдателната присъда е потвърдена. Изложени са съображения за това, че неспазването на разумен срок в наказателното производство с привлечен обвиняем само по себе си увеличава вредните последици за последния.
При определяне размера на дължимото се обезщетение съдът е взел предвид обстоятелството, че наказателното преследване срещу ищеца е продължило един сравнително дълъг период от време, засетнати са честта и достойнство на ищеца, последвали са неизбежни ограничения в личния и обществения живот, като ищецът е бил в сравнително млада възраст и с чисто съдебно минало. Като основателен и доказан е уважен и акцесорният иск за присъждане на законната лихва, началният момент за която, с оглед константната съдебна практика, следва да се определи, считано от датата на влизане в сила на решение №33 от 27.01.2009г. на ВКС по н.д.№704/2008г., с което на практика е потвърдена оправдателната присъда и което, като необжалваемо, е влязло в сила на датата на постановяването му – 27.01.2009г.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване П. на РБ поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за кога следва да се приеме, че има наличие на пряка и непосредствена причинна връзка с оглед приложението на чл.5 ЗОДОбВ. Поддържа, че този въпроси е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложени на закона и равитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос. На същият е даден отговор в обжалваното решение в съответствие с практиката на ВКС, обективирана и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 09.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009г., III г. о. и решение от 14.06.2011г. на ВКС по гр. д. № 372/2010г., IV г. о., В същата се приема, че съгласно чл.52 ЗОДОбВ, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, дължимото от държавата обезщетение се намалява. Посочва се, че обезщетението се намалява, когато настъпилия вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия; когато пострадалия с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение, като направени неистински признания, въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление, а съдебното минало на лицето няма отношение към законността на действията на правозащитните органи при привличане на едно лице към наказателна отговорност и осъществяването спрямо него на процесуална принуда.
Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като практиката по поставения за разглеждане въпрос не е противоречива и не се налага нейната промяна като неправилна.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 10.04.2012г. по гр.д.№196/2012г. на ОС Пазарджик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: