4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1323
С., 26.11. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 23 ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 667/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. В. В. против въззивно решение № 43 от 09.02.2012 г. по гр. дело № 1108/2011 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1530/17.10.2011 г. по гр. дело № 1514/2011 г. на Плевенски районен съд, с което са отхвърлени исковете на М. В. В. против МБАЛ „С. П.” [населено място] с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата 8275 лв. – обезщетение за имуществени вреди и с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД за сумата 10 000 лв. – частичен иск от 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представено съдебно решение по гр. дело № 1773/2009 г. ВКС са разрешени правните въпроси – от какво се извежда отговорността на медицинско заведение за причиняване на вреди – от нарушаване на съответни правила регламентиращи дейността на болничното заведение или от противоправното поведение на техни служители причинили увреждането, и кой следва да докаже тези нарушения. Жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът МБАЛ „С. П.” [населено място] в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване по съображения подкрепящи правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси са относими към предмета на спора, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Исковете на жалбоподателя са отхвърлени поради недоказаност на причинно-следствената връзка между последвалите усложнения след извършена операция по смяна на колянна става на ищеца и на конкретно виновно, противоправно поведение на лицата, на които е била възложена оперативната интервеция, респ. неправилно проведено следоперативно лечение, което да е довело до настъпилата инфекция и проведени две ревизиращи операции. Съдът е посочил, че тези обстоятелства е следвало да бъдат изяснени чрез поисканата от ищеца съдебно – медицинска експертиза, от отговорите на която, по поставени от ищеца въпроси, е останало неизяснено били ли са допуснати нарушения на медицинската практика по проведеното оперативно и следоперативно лечение на ищеца. Въпреки това ищецът не е оспорил експертизата, не е поискал допълнително или повторно заключение, при което твърденията му за некомпетентно поведение на лекуващия екип по време на самата операция и по време на проведеното следоперативно лечение са останали недоказани – извод на съда, който отразява вярно липсата на проведено пълно доказване от страна на ищеца фактическия състав на чл. 49 ЗЗД ангажиращ гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното лечебно заведение. Изслушаната съдебно – медицинска експертиза не е внесла яснота, кога пациента е загубил 800 мл. кръв – по време на операцията или след това, дали инфекцията е открита в болничното заведение или е настъпила в домашни условия, след изписването на ищеца, в какво конкретно са се изрази следоперативните усложнения, какъв е бил характера на първата следоперативната интервенция извършена в ответното болнично заведение и какво е било извършено във ВМА С.. Експертизата е констатирала, че на ищеца е било проведено антибиотично следоперативно лечение, при изписването му е било предписано да продължи антикоагулантната терапия, че се е получило отваряне на раната в областта на оперативния цикатрис – сигурна индиця за последваща оперативна намеса, даден е латентния период за развитие на инфектицята от 24 до 48 часа и различни възможности (варианти) за получаване на бактериална инфекция, даден е броя на извършените за деня операции в две оперативни зали, като интервенцията на ищеца била първа за деня, при негови твърдения, че бил опериран след обяд, с което са били изчерпани отговорите на поставените въпроси от ищеца.
Предвид изложеното сега поставените правни въпроси не са разрешени с обжалваното решение в противоречие с правилата за разпределяне на доказателствената тежест, респ. с представената от жалбоподателя съдебна практика – решение по гр. дело № 1773/2009г., трето г. о., ВКС, с което е разгледан казус по прилагането и тълкуването на § 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, като е даден й отговор, че при деликтната отговорност законова оборима презумция е предвидена само относно вината като субективно отношение на дееца към настъпилия вредоносен резултат, но не и относно противоправността на деянието, което като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане подлежи на установяване от пострадалото лице, което търси да ангажира имуществената отговорност на извършителя.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са установени предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По приложение на хипотезата по т. 3-та в изложението няма развити съображения и позоваването е формално.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 43 от 09.02.2012 г. по гр. дело № 1108/2011 г. на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. В. В. да заплати на МБАЛ „С. П.” [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ