О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1323
София, 27.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 6358/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца Б. М. С. от [населено място], чрез процесуален представител адвокат В. С. Н., САК, против въззивно решение на СГС, ГО, ІV-Г състав № 4630/20.06.2013 г., постановено по гр. д. № 6507/2013 г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение е обезсилено решение от 10.12.2012 г. по гр. д. № 22977/2011 г. по описа на СРС, 56 състав, с което е отхвърлен иска на Б. М. С. срещу [фирма] с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за признаване за установено, че допълнително споразумение № 595/22.09.2009 г. към трудов договор № 180/9.03.2009 г. е неистински документ, тъй като не е подписан от Б. М. С. и е прекратено производството по делото с присъдени на ответника разноски.
С жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила и че е необосновано-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита се, че неправилно въззивният съд се е позовал на ТР № 5/2012 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като е неприложимо за казуса, предмет на спора. Моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, което да се отмени и делото върне на друг състав за произнасяне по същество.
С изложение по допустимостта на обжалването е формулиран следния въпрос: Тъй като делото, на основание чл. 124, ал. 4 ГПК, е заведено на 28.05.2011 г., а ТР № 5 е постановено на 14.11.2012 г., следва ли да се придава ретроактивно действие на същото решение, или ТР № 5/2012 г. действа „ex nunk”.
За ответника по касация [фирма], [населено място], район К.,[жк], парцел І-25, кв. 2 е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат К. С.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд се е позовал на ТР № 5/2012 г., ВКС, ОСГТК и е посочил, че е процесуално недопустимо оспорване по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК истинността на документ в друг процес, в случай, че страната е участвала в съдебното производство, в което документът е бил представен и е могла да оспори документа съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният с изложението въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Непосочването на правен въпрос в посочения по-горе смисъл е самостоятелно основание за недопускане на обжалването пред Върховния касационен съд.
С приемането на нов ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ е регламентирано процесуално правомощие състави на ВКС да правят предложения за постановяване на тълкувателно решение при наличие на определено основание. Съгласно чл. 292 ГПК при противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение. При не единна практика на Върховния касационен съд относно въпроса кога са налице противоречиво разрешавани въпроси по смисъла на чл. 292 ГПК е прието ТР № 2/28.09.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2010 г., ОСГТК. А с ТР № 5/14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК задължително за съдебната практика е дадено разрешение на правен въпрос в същия смисъл, в който се е произнесъл въззивният съд в конкретния случай.
Тълкувателното решение е акт на касационната инстанция за уеднаквяване на съдебната практика по приложението на материалноправна и/или процесуалноправна норма, с действие на самия закон е и в този смисъл няма ретроактивно действие , респ. действие за бъдеще.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на СГС, ГО, ІV-Г въззивен състав № 4630/20.06.2013 г., постановено по гр. д. № 6507/2013 г. по касационна жалба на Б. М. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: