О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1324
С., 21.11. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3251 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма] – С., представлявано от управителя Н. Р. К. чрез адв. З. С. от АК С., срещу въззивно решение № 49/28.02.2013 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 46/2013 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна [фирма] – С., представлявано от управителя К. И. Ш. чрез адв. П. М. от АК – С., е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касацоионната жалба е недопустима и неоснователна. По същество е изложил съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а също и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд отхвърлил иска на [фирма] – С. за установяване в отношенията между страните, че [фирма] – С. му дължи на осн. чл. 38 З. сумата в размер на 6977,69 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 14.02.2012 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сторените съденоделоводни разноски в заповедното производство.
В изложението към касационната жалба е повдигнат следния правен въпрос: При наличе на законно представителство по чл. 41 ЗУЕС следва ли да се установява активна легитимация на управителя.
Поставеният въпрос е неотносим към съображенията, поради които въззивният съд е отхвърлил иска. К. прави смешение между активна материалноправна легитимация /ищецът е носител на защитаваното чрез иска материално право/ и представителна власт – правомощието на едно лице да извършва от името и за сметка на представлявания правни действия.
В случая, [фирма] – С. е ищец, а не представител на ищеца; претендира, че е носител на претендиранато материално право, а не представител на кредиторите, така е заявено и искането по чл. 410 ГПК и заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение в полза на [фирма] – С. в качеството му на кредитор (носител на материалното право), а не в полза на етажните съсобственици, представлявани от управителя на етажната собственост.
Въззивният съд е установил от приетите по делото доказателства, че [фирма] – С. е избран за управител на етажната собственост, което, обаче, не му дава право да претендира, че е носител на правото да получи исковата сума от [фирма] – С.; няма нито твърдения, нито данни по делото, търговското дружество-ищец да е придобило претендираното материално право по друг правен способ. Искът е отхвърлен поради липса на активна материалноправна легитимация.
Не е налице и поддържаното от касатора противоречие с решение № 17/05.01.2011 г. на РС – Плевен по гр. д. № 3692/2010г., защото в него не е прието нещо различно – материалноправна легитимация в полза на управителя на етажната собственост въз основа на избора му за такъв; на управителя е признато само правото да представлява етажните собственици – да действа от тяхно име и за тяхна сметка.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба има право на съдебноделоводни разноски за инстанцията, но не е представил доказателства, че е сторил такива. П. към отговора списък по чл. 80 ГПК няма подобно доказателствено значение. Списъкът, които има за цел да подпомага страните и съдът, като изрично индивидуализира по вид и размер разноските, сторени по делото, няма отношение към това дали правораздавателният орган ще присъди или не суми по чл. 78 ГПК, нито доказва извършването им, а е само условие за упражняване на правото почл. 248, ал. 1, предл. 2 ГПК да се иска изменение на съдебния акт в частта му за разноските.
В заключение, разноски за производството пред Върховен касационен съд не се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 49/28.02.2013 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 46/2013 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: