Определение №1324 от по гр. дело №1029/1029 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1324
 
София, 30.10.2009г.
 
В    ИМЕТО   НА   НАРОДА
 
 Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание на двадесет и  седми октомври  , две хиляди и девета година, в състав :                    
                  
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА   
                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА    
                                                                                    ОЛГА КЕРЕЛСКА    
                                                                 
         След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА  гр.д.№                                               1029/2009 год.,   за     да    се   произнесе,     взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Б. срещу решение №729 от 15.12.2008 год., постановено по гр.д. № 869/2008 год. на Окръжен съд гр. П., с което е оставено в сила решение № 836/24.09.2008 год. , постановено по гр.д. № 2652/2007 год. на Пазарджишкия районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на И. Г. И. от гр. Б., извършено със заповед №14/17.10.2007 год. на ВрИД Кмета на О. Б., същият е възстановен на заеманата пред уволнението длъжност „Г” в О. Б., обл. Пазарджик и О. е осъдена да заплати на И. Г. И. на осн. чл.225,ал.1 КТ обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение на осн. чл. 225,ал.1 КТ в размер на 4 914, 62 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2007 год., до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 300 лв.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение , поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК , приложено към въззивната жалба, касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване на решението с наличието на критериите, визирани в разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК. Като материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1ГПК касаторът е посочил този дали след като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение , работодателят не е бил уведомен от служителя за издаването на удостоверение №1715/24.07.2006 год. на Националното управление по горите към МЗГ, с което И. И. е регистриран в публичния регистър по упражняване на частна лесовъдна практика / т.е. бил е „лицензиран”/, извършеното уволнение на осн. чл. 328,ал.1,т.6 КТ e незаконно.
Ответникът по касация И. Г. И. от гр. Б. оспорва допустимостта на касационното обжалване . Посочва , че изложения от касатора правен въпрос , не е съобразен с изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК тъй като той не е мотивирал съда да постанови обжалваното решение, както и че не са налице претендираните от касатора касационни основания по чл. 280,ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на обжалването. Оспорва и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба , обусловена от редовността й, същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Съображенията за това са следните:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че и към момента на възникване на трудовото правоотношение на ответника по касация с О. Б. и към момента на неговото прекратяване , същият е отговарял на изискванията за образование и професионална квалификация, залегнали в длъжностната му характеристика, а именно: бакалавър по специалността „Г„ с професионална квалификация – лицензиран инженер- лесовъд. Обстоятелството , че в длъжностната характеристика липсва направената в уволнителната заповед конкретизация на дейностите , които следва да са обхванати от лиценза, не дават възможност на съда, проверявайки законността на уволнението да приеме, че твърдението на работодателя за несъответствие между необходимата и притежаваната квалификация е доказано. С оглед на това е приел, че хипотезата на чл. 328,ал.1,т.6 КТ не е налице и заповедта за уволнение е незаконна.
Разпоредбата на чл.280,ал.1ГПК изисква касаторът да е формулирал материалноправен и процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане с обжалваното решение и да е обусловил неговия изход.
В случая формулираният от касатора материалноправен въпрос не отговаря на изискванията , заложени в разпоредбата на чл. 280,ал.1 ГПК. Въпросът, който е обусловил изхода на делото не е този дали заповедта за уволнение на осн. чл. 328,ал.1,т.6 КТ е законна след като до знанието на работодателя не е доведено обстоятелството, че служителят отговаря на изискванията за професионална квалификация за заеманата длъжност, а този, че не е налице хипотезата на чл. 328,ал.1т.6 КТ, доколкото професионалната квалификация на служителя към датата на уволнението съответства на изискванията за нея по длъжностна характеристика. В тази връзка е прието, че релевантно при обсъждане на въпроса дали служителят отговаря на изискванията за заемане на съответната длъжност са изискванията залегнали в длъжностната характеристика , а не тези посочени в уволнителната заповед, където подробно са посочени конкретните дейности, които следва да бъдат обхванати от т.нар. лиценз.
С оглед на това не са налице изискванията на чл. 280,ал.1 ГПК относно формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос и последваща проверка относно наличие на конкретните основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК не може да бъде извършена .
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение , постановено от Пазарджишкия окръжен съд и на осн. чл. 288 ГПК
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №729/15.12.2008 год., постановено по гр.д. №869/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд по касационна жалба на О. Б., гр. Б..
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top