О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1325
гр.София, 18.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1160/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Д. В. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 285 от 31.05.2011 г. по гр.д.№ 257/ 2011 г., с което е потвърдено решение на Плевенски районен съд по гр.д.№ 7686/ 2010 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против С. у. „Г. Б.” – [населено място] искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Д. Б., извършено със заповед № РД-*/*-**/ 14.09.20** г. на директора на училището, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „управител на ученически стол” и за заплащане на сумата 2 652 лв – обезщетение за времето, през което Д. Б. е останала без работа след незаконното уволнение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд е постановил решението си, давайки неправилен отговор на материалноправните въпроси дали работодателят може да извърши подбора само въз основа на един от утвърдените предварително от самия него четири критерия и дали е реално съкращаването на щата, при което функциите на отпадналата длъжност се поемат от служител, в чиято длъжностна характеристика са посочени близки по съдържание трудови функции. За да се отговори на тези въпроси, които според нея са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответникът по касация С. у. „Г. Б.” – [населено място], оспорва жалбата и поддържа, че обжалването не следва да се допуска, евентуално – че жалбата се явява неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за неоснователно.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ответникът и жалбоподателката са били в правоотношение, възникнало от трудов договор. Работодателят е извършил реално съкращаване на щата за единствената длъжност „управител на стол” в училището и въпреки че не е имал задължение за това, е извършил подбор между ищцата и работникът, заемащ длъжността „калкулант”. Последната длъжност е съществувала в щатното разписание, а не е новосъздадена, поради което няма трансформация на длъжността на ищцата, а има реално съкращаване на щата. На работа е оставено лицето, заемащо длъжността „калкулант”, а ищцата е уволнена на основание съкращаване на длъжността, която е заемала. По отношение на критериите за подбора са изложени съображения, според които квалификацията на работника и нивото на изпълнение на възложената работа са равнозначни компоненти на общия критерий по чл.329 ал.1 от КТ и самият работодателя преценява на кой от тях да отдаде по-голяма тежест в конкретния случай.
При тези изводи на въззивния съд правният въпрос дали работодателят може да извърши подбора само въз основа на един от утвърдените предварително от самия него четири критерия не обуславя въззивното решение. От фактическа страна въззивният съд не е установил такива обстоятелства, тъй като при извършване на подбора назначената от работодателя комисия е обсъдила всички релевантни по отношение на квалификацията и уменията за работа обстоятелства, известни за съпоставяните служители. От правна страна съдът е съобразил установената практика, че работодателят сам преценява каква относителна тежест да даде на критерийните компоненти при подбора и че той суверенно преценява дали да остави на работа служител, който работи по-добре, в сравнение с такъв, който има по-добро образование. Правен извод, че работодателят може да проведе подбора само по един от формулираните от самия него критерии за подбора, съдът не е правил, съответно въпрос с такова съдържание не обуславя въззивното решение и не може да е основание за допускането му до касационно обжалване.
Въпросът дали е реално съкращаването на щата, при което функциите на отпадналата длъжност се поемат от служител, в чиято длъжностна характеристика са посочени близки по съдържание трудови функции, обуславя въззивното решение. Съдът е приел че трансформацията на длъжност е релевантна при преценката дали има реално съкращаване на щата тогава, когато длъжността, към която се „преливат” трудовите функции на съкратения служител, е новосъздадена, а не когато е съществувала паралелно със съкратената длъжност. Обратното се поддържа от касатора, но неговите доводи не могат да бъдат счетени за основателни. Когато съкращава единствена щатна длъжност, но не и дейността,за която тази длъжност е създадена, работодателят по необходимост трябва да възложи изпълнението на трудовите функции на съкратената длъжност на друго лице или лица. Ако за целта той създаде нова длъжност, ще трябва да докаже съществена разлика между съкратената и новосъздадената длъжност или да понесе последствията от извода, че няма реално съкращаване на щата, а само транспониране на функциите от съкратената длъжност към новосъздадената. Ако обаче в предприятието остане да изпълнява функциите на съкратената длъжност друг работник, с който служителят от съкратената длъжност е съпоставен, а няма създадена нова длъжност – съкращаването на щата е реален факт. В този случай може да се постави единствено въпроса дали работодателят не е бил длъжен да извърши подбор, а в случая подбор има и уволнението на ищцата е резултат от него. По въпроса има установена практика, съобразена от въззивния съд при постановяване на решението, т.е. не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и обжалването не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 285 от 31.05.2011 г. по гр.д.№ 257/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: