4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1325
С., 27.12. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5233 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител ст. юриск. К. Г., против въззивно решение № 3718 от 21.05.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3177/2013 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б с-в, с което е отменено решение № ІІ-57-188 от 10.12.2012 г. на Софийски районен съд, 57 с-в, постановено по гр.д. № 12065/2012 г. и са уважени предявените от К. В. С. от [населено място], област Б. срещу [фирма], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 271 от 05.01.2012 г. на директора на ПТП-С. при [фирма], за нейната отмяна и възстановяването му на работа на заеманата от него преди уволнението длъжност – „стрелочник, маневрен”, както и присъждане на обезщетение за принудителна безработица в размер на 907,33 лв. със законните последици – лихви и разноски. С въззивното решение [фирма] е осъден да заплати на Софийски районен съд държавна такса в размер на 150 лв., а на Софийски градски съд – в размер на 75 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси от значение за изхода на делото, са: от материално естество – относно законосъобразността на извършения подбор по чл. 329 КТ, и по-конкретно следва ли да се включат в подбора служители, които подлежат на освобождаване по чл. 331, ал. 1 КТ, на които към датата на извършване на подбора трудовите договори не са прекратени, както и за приложимостта на чл. 331 КТ при извършване по подбора по чл. 329 КТ, за които твърди, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и от процесуално естество – при отмяна на решение на първоинстанционния съд следва ли въззивният съд да начислява две държавни такси, както за първата, така и за въззивната инстанции.
Ответникът по касационната жалба К. В. С. от [населено място], област Б., чрез пълномощника си адв. С. Н. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че в случая уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, е извършено въз основа на новото щатно разписание от 09.12.2011 г., в което за заеманата от ищеца длъжност „стрелочник, маневрен” са предвидени 49 щатни бройки, за разлика от предходното разписание от 24.05.2011 г., в което са предвидени 57 щатни бройки за тази длъжност, т.е. налице е реално съкращаване на щата. Приел е за установено също така, че от лицата заемали тази длъжност към м.11.2011 г. са прекратени трудовите договори на петима работника, а двама са преназначени на длъжността „справочник, маневрен, спирач”. Съдът е приел, че в случая не е извършен законосъобразен подбор по см. на чл. 329 КТ, тъй като подборът не е извършен спрямо всички лица, заемали една и съща длъжност преди съкращаване на щата – в него не са включени всички работници, чието трудово правоотношение по твърдение на работодателя е прекратено на основание чл. 331, ал. 1 КТ, но процедурата по прекратяването им по този ред не е осъществена към момента на извършване на подбора.
Разрешаването на поставените материалноправни въпроси от касатора – за законосъобразността на извършения подбор по чл. 329 КТ, и по-конкретно следва ли да се включат в подбора служители, които подлежат на освобождаване по чл. 331, ал. 1 КТ, на които към датата на извършване на подбора трудовите им договори не са прекратени, както и за приложимостта на чл. 331 КТ при извършване на подбора по чл. 329 КТ, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това е така, тъй като въззивното решение относно подбора и приложението на чл. 329 К. е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно нея при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности, задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение като преценката на работодателя по чл. 329 КТ подлежи на съдебен контрол в производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В случая въззивният съд е извършил такъв контрол и е приел, че извършеният подбор по чл. 329 КТ от работодателя е незаконосъобразен, тъй като не е извършен спрямо всички лица, заемали една и съща длъжност „стрелочник, маневрен” в предприятието преди съкращаването на щата. В конкретния случай съобразно тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че в подбора е следвало да бъдат включени и лицата, заемащи тази длъжност, по отношение на които към момента на извършване на подбора не е била осъществена процедурата по прекратяване на трудовото им правоотношение по реда на чл. 331 КТ, което не е сторено от работодателя, поради което и извършеният подбор по чл. 329 КТ се явява незаконосъобразен. Наличието на задължителна съдебна практика по поставените материалноправни въпроси изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Във връзка със заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поставения процесуалноправен въпрос – при отмяна на решение на първоинстанционния съд следва ли въззивният съд да начислява две държавни такси, както за първата, така и за въззивната инстанции, същият не следва да бъде предмет на изследване от касационната инстанция, тъй като в случая намира приложение разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, отнасяща се до изменение на постановеното решение в частта му за разноските. Т.е. в тази част следва да се приеме, че касационната жалба представлява молба по чл. 248, ал. 1 ГПК и компетентен да се произнесе по нея е въззивния съд след като осъществи процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. В частта на присъдените от въззивния съд държавни такси, делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3718 от 21.05.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3177/2013 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б с-в, по касационна жалба с вх. № 74603/24.06.2013 г. на [фирма] [населено място].
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по жалбата на касатора срещу въззивното решение в частта му на присъдените от въззивния съд държавни такси.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: