6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1326
С., 27.12. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5250 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. И. М. от [населено място], приподписана от адв. А. Н. от АК-С., против въззивно решение № 100 от 10.05.2013 г., постановено по в.гр.д. № 130 по описа за 2013 г. на Ловешкия окръжен съд, въззивен граждански състав, с което като е потвърдено решение № 596 от 21.12.2012 г., постановено по гр.д. № 2327/2011 г. на Ловешкия районен съд, е уважен предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, като е обявен за недействителен по отношение на [фирма] [населено място], договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт за дарение от 14.10.2010 г. № 164, т. ІV, рег. № 2692, д. № 225/2010 г. на нотариус с рег. № 173 при НК, с район на действие РС-Л., по силата на който М. Н. М. и съпругата му В. И. М., и двамата от [населено място], са дарили Н. М. Н., баща на дарителя М.М. със следния недвижим имот – поземлен имот, намиращ се в урбанизираната територия на [населено място], С. промишлена зона” – УПИ ІV в кв. 326, отреден за производствени и складови дейности, при описани граници и съседи, до размер на ? идеална част, като за останалата ? идеална част искът по чл. 135 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. К. поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, поради което моли да бъде отменено и постановено друго, с което искът по чл. 135 ЗЗД бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
В изложение на основанията за допустимост по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, по следните правни въпроси, за които твърди, че са обусловили изхода на делото, а именно – допустимо ли е за първи път и не по искане на ответника по жалбата, въззивният съд да му укаже, че следва да представи писмени доказателства, които не са нововъзникнали и не са поискани и представени от него в първоинстанционното производство и не следва ли да се прецени по отношение на такива доказателства, че възможността за представянето им е преклудирана, както и да обоснове решението си на тези доказателства; следва ли да се приеме, че удостоверение, издадено от ЧСИ относно имуществено състояние, е достатъчно доказателство относно съдържащите се в него данни и може ли съдът само на тази база да приеме за доказана липсата на друго имущество и в тази връзка не е ли ищецът този, който следва да поиска събиране на доказателства за конкретните обстоятелства, които твърди в производството по чл. 135 ЗЗД; следва ли да се приеме, че при принудително изпълнение върху имот в СИО за задължение на единия съпруг не могат да се присъединяват непривилигировани кредитори. Позовава се и представя съдебна практика – решение от 22.10.2012 г. по ч.гр.д. № 10383/2012 г. на СГС, решение № 255 от 11.07.2011 г. по гр.д. № 587/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 20 от 09.03.2011 г. по т.д. № 311/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, [фирма] [населено място], чрез пълномощниците си адв. Е. А. и адв. Г. Д., и двамата от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба Н. М. Н. от [населено място] в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за основателност на касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба М. Н. М. от [населено място] в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за основателност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по оценяем иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, с цена над 5 000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд е уважил предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на ? идеална част от процесната сделка дарение по отношение на ищцовото дружество, като е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, именно, че процесния имот е прехвърлен безвъзмездно от първите двама ответници на третия ответник, като е установено качеството на кредитор на ищцовото дружество по отношение на първата ответница, която в качеството й на ЕТ се явява негова длъжница по силата на издадени два изпълнителни листа и образуваното изп.д. № 20118380406240 по описа за 2011 г. на ЧСИ М. Б., с район на действие Софийски градски съд, като вземането възлиза общо в размер на сумата 18 120,69 лв. Съдът е приел, че в случая са налице елементите на фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а именно ищецът притежава качеството на кредитор по отношение на първата ответница В. И. като титуляр на парични вземания по отношение на нея в качеството й на ЕТ „В.-В. И.”Л., процесната сделка значително затруднява удовлетворението на ищеца, поради което съдът е приел, че ответницата И. е знаела, че разпореждайки се с процесния недвижим имот затруднява обективно удовлетворяването на кредитора си, като знание затова у ответника Н. Н. предвид безвъзмездния характер на сделката, не е необходимо с оглед разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Съдът е приел, във връзка с направеното възражение от първите двама ответници, че притежават и друго имущество, което да послужи за удовлетворяване на кредитора, че в случая не е установено по делото, че длъжникът ЕТ притежава имущество, придобито в това й специфично качество, поради което проверката е насочена към притежаваното от касаторката В. И. имущество на лично основание и като такова е установен единствено процесния недвижим имот в [населено място], притежаван в режим на СИО с втория ответник М. М., неин съпруг. Като е отчел обстоятелството, че процесния имот е СИО решаващият съд е приел, че относителната недействителност на процесната сделка, следва да се прогласи за ? идеална част – собствената част на съпруга длъжник.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставените от жалбоподателката правни въпроси не са обусловили изхода на делото по предявения иск с правно основание чл. 135 ГПК. Така въпросите относно това – допустимо ли е за първи път и не по искане на ответника по жалбата, въззивният съд да му укаже, че следва да представи писмени доказателства, които не са нововъзникнали и не са поискани и представени от него в първоинстанционното производство и не следва ли да се прецени по отношение на такива доказателства, че възможността за представянето им е преклудирана, както и да обоснове решението си на тези доказателства, по съществото си представляват твърдения за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд по приложението на чл. 266 ГПК, но дори да са налице такива процесуални нарушения, те не са от значение за решаващата воля на съда, а се отнасят до правилността на съдебното решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не съставляват общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това обаче следва да се отбележи, че процесуалните действия на въззивния съд в тази насока са в синхрон с приетото в задължителната съдебна практика и не са в противоречие с приетото в представената такава от касаторката, съгласно която поставените процесуални въпроси са се явили обуславящи спора. В случая въззивният съд е процедирал в синхрон с приетото в решение № 389 от 18.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1672/2010 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което въззивният съд е длъжен да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при нарушение на чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд да повтори опороченото действие и щом липсват указания, тогава и процесуалното бездействие на страната не може да има за последица преклудиране на правото да извърши определено процесуално действие. Доказателства, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК, следва да бъдат събрани във въззивното производство на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, още повече, че в конкретния случай са събрани доказателства, за които между страните не е имало спор. Що се отнася до останалите правни въпроси от процесуално и материално естество, първият касае обсъждане на събраните по делото доказателства, а вторият е неотносим по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД. В случая въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на доказателствата и е изложил фактически и правни изводи относно предмета на делото, доводите и възраженията на страните като в случая твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени. Освен това не е налице заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като предвид разясненията с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпило изменение в законодателството или обществените условия, във връзка с които изисквания изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа обосновани аргументи.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, 1-3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 100 от 10.05.2013 г., постановено по в.гр.д. № 130 по описа за 2013 г. на Ловешкия окръжен съд, въззивен граждански състав, по касационна жалба с вх. № 3973 от 19.06.2013 г. на В. И. М. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: