О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1327
София, 14.12.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 913 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма] ,чрез процесуалния й представител адв.В. Б. и по касационна жалба от С. Й. Н. и И. Е. Н., чрез процесуалния им представител адв.Е. Д. срещу решение № 115/11.04. 2012 г. по гр.д.№450/2011 г. на Старозагорския окръжен съд.
Жалбоподателите не вземат становище по касационната жалба подадена от насрещната страна.
Касационните жалби са подадени в предвидения от закона срок и са процесуално допустими с оглед цената на предявения иск, която е над 5000 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното:
Ищцата в качеството й на купувач по предварителен договор на недвижим имот е предявила против продавачите иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД за обявяването му за окончателен. С решение на първоинстанционния съд искът е отхвърлен и то е потвърдено от въззивния съд. Проведено е касационно производство, при което решението на въззивния съд е отменено и делото върнато за ново разглеждане. С обжалваното въззивно решение искът е уважен, като е обявен за окончателен сключения между страните предварителен договор за покупко-продажбата на апартамент, преустроен и въведен в експлоатация като два офиса, с продажна цена 43 120 евро и е осъдил купувачката да заплати неизплатената част от нея в размер на сумата 27 813,88 евро.Изложил е съображения, че искането на продавачите да им бъдат присъдени допълнителните строително-монтажни работи, които са извършили , като стойността им бъде включена в продажната цена представлява облигационно вземане трябва да се реализира в самостоятелен съдебен процес. Въззивният съд е счел искането на купувачката направено за пръв път пред въззивния съд при новото разглеждане на делото да й бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи, представляващи евентуалния наем, който би получавала, ако е била във владение на имота за недопустимо.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване ищцата е изразила становище ,че е налице основание за касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,като извежда процесуалноправния въпрос, съответно уточнен и конкретизиран от съда : разполага ли страната с правна възможност да предяви претенция за прихващане на суми, които са й дължими от насрещната страна, при положение ,че фактите на които се основава искането за прихващане са възникнали след приключване на делото пред първоинстанционния съд .
От своя страна ответниците също изтъкват касационно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и извеждат следните материалноправни /първите четири/ и процесуалноправен въпрос, съответно конкретизирани от съда: 1/ако купувачът на недвижим имот по предварителен договор за изработка и продажба на недвижим имот не изпълнява задължението си за плащане на части от уговорената продажна цена с настъпил падеж, налице ли е неизпълнение на договорни задължения, даващо основание на изправния продавач да развали предварителния договор;2/ може ли да бъде уважен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, ако той е развален от изправната страна, поради неизпълнение задълженията на насрещната страна;3/ предприети правни и фактически действия от продавача за промяна предназначението на имота ,след разваляне на предварителния договор за продажбата му , представляват ли неизпълнение на задълженията му по договора, позволяващи на купувача да не изпълнява своите задължения и да проведе успешно иск за обявяване на предварителния договор за окончателен; 4/сключеното между страните допълнително споразумение в което продаваемия имот е описан като апартамент / офиси/ представлява ли съгласие за промяна предназначението му; 5/ когато продавачът е извършил допълнителни строително-монтажни работи в имота ,следва ли при обявяване на договора за окончателен в продажната цена да бъде включена и стойността на тези работи.
При така изведените от жалбоподателите въпроси, настоящият състав на ВКС, ІV г.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният от ищцата въпрос е разрешен с ТР № 1/04.01.2001 г. по т.д.№1/2000 г. ОСГК- т.6. Възражението за прихващане, което тя е направила е процесуалноправно. То не е ликвидно-безспорно установено по размер и неоспорвано от насрещната страна.Тъй като има за предмет едно спорно право , по което следва да се формира сила на пресъдено нещо, то не може да бъде заявявано за пръв път пред въззивната инстанция, независимо на какви обстоятелства се основава-настъпили преди или след приключване на производството пред първоинстанционния съд.С оглед даденото разрешение на въпроса с тълкувателно решение, той не е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона.
По въпросите изведени от ответниците също не следва да се допуска касационно обжалване.С чл.280 ал.1 ГПК е въведен принципът на факултативност, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. За да осигури достъп до касационно обжалване касаторът следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, да е от значение за изхода на делото,но не и за правилността на решението,за възприеманата фактическа обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства- т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. В случая поставените първи четири въпроса са от значение за правилността на решението и възприемането на фактическата обстановка,поради което не могат да бъдат възприети като обуславящи. Последният процесуалноправен въпрос също е разрешен с цитираното ТР № 1/04.01.2001 г. по т.д.№1/2000 г. ОСГК- г.6.Насрещни права, които имат самостоятелен характер и не се отразяват на уважаването на иска,следва да бъдат предявени от ответника с насрещен иск, т.е. пред първата инстанция.
След като не се допуска касационно обжалване, то не следва да се присъждат разноски на страните.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115/11.04. 2012 г. по гр.д.№450/2011 г. на Старозагорския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: