ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1327
София, 26.11.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4316 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г.М. като процесуален представител на Е. Д. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд /ПОС/ от 11.ІІІ.2014г. по в.гр.д. № 53/2014г.
Ответникът по касационната жалба Х. Г. Д. от [населено място], [община], не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 11.ІІ.2014г. ПОС е потвърдил решението на Пернишкия РС от 04.ХІ.2013г. по гр.д № 4026/2012г. в обжалваните му части, с които бракът между страните е прекратен с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина и на двамата съпрузи, ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], е предоставено на съпруга и е допусната промяна на фамилното име на съпругата от Т. на Т..
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е установено по делото дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните – след раздялата им през пролетта на 2012г., когато съпругата напуснала семейното жилище, те не са поддържали никакви контакти, освен присъствието на последната на две от операциите на ищеца, като за останалите му постъпвания за лечение в болница тя не е присъствала и той ползвал услугите на други хора; проблемите между съпрузите започнали отдавна по повод финансови неразбирателства /кой има по-голям принос за придобитото имущество/ и взаимоотношения с роднините на съпругата. Прието е, че правилно първоинстанционният съд не бил кредитирал в тази връзка показанията на св.Т., тъй като тя е дъщеря на касаторката от първия й брак и показанията й са в противоречие с тези на останалите двама свидетели, които не са заинтересовани от изхода на делото.
В изложението на Е. Д.Т. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че приемайки наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съдът се произнесъл в противоречие с т.2, 3, 4, 5 и 9 от ППВС № 10/1971г. Съдът не бил установил по безспорен начин нито разстройство на брака, нито че то е дълбоко, нито че е непоправимо; сочените от ищеца причини за настъпването на такова разстройство не били от кръга на сериозните по смисъла на т.4 от посоченото ППВС, а и те не били установени и конкретизирани; недоказването на дълбоко и непоправимо разстройство във вида, изискващ се от т.2 и 3 от ППВС, било основание за допускането на касационно обжалване. Сочат се и три определения на ВКС, постановени в процедурата по чл.288 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда, в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението не отговаря на тези изисквания. В него не са формулирани въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловило решаващите му изводи за наличието на предпоставките за прекратяването на брака. Така, както е редактирано, изложението съдържа само твърдения за необоснованост на тези изводи, респективно и за тяхната незаконосъобразност. Тези твърдения, обаче, представляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, а те се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато.
За пълнота следва да се отбележи, че атакуваното решение не е в противоречие със сочената задължителна практика, като в съответствие с нея въззивният съд е допуснал развода след констатация за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, посочвайки причините, довели до такова, ръководейки се не от тяхната значимост, а от отражението им върху състоянието на съпружеските отношения.
Следва да се посочи и че представените определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК, не се включват в съдебната практика по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и с тях не би се обосновало твърдяното от касаторката основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване в случай, че бяха посочени въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд.
При това положение не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка, поради което касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд, № 159 от 11.ІІІ.2014г. по гр.д № 53/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: