ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1327
гр. София, 02.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1154 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. К. Б. срещу решение от 25.06.2008 г., допълнено с решение от 21.10.2008 г., по гр. д. № 180/05 г. на СГС. Касаторът счита че въззивното решение е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответникът по касация К. за р. на с. /КРС/ гр. С. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
КРС е предявила срещу Д. Б. иск за собственост на преносим компютър и два иска по чл. 55 ЗЗД за заплащане на общо 1 952.14 лв., от които 1 620 лв. неотчетен служебен аванс и 332.14 лв. превишен лимит за служебен GSM. Д. Б. е предявил срещу КРС насрещен иск за общо 1 200 лв. представляващи дължимо обезщетение за неползуван годишен отпуск в размер на 600 лв. и 600 лв. обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Д. Б. е направил и възражение за прихващане за общо 1 683.44 лв., включващи: 450 лв. обезщетение за неползуван допълнителен платен годишен отпуск; 240 лв. обезщетение за положен извънреден труд; 753.44 лв. обезщетение за командировка; 180 лв. обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка и 60 лв. трудово възнаграждение за два дни.
С решение от 17.06.2004 г. по гр. д. № 21579/03 г. СРС е отхвърлил иска на КРС за предаване на владението на преносимия компютър. Осъдил е Д. Б. да заплати 2 500 лв. представляващи равностойността на компютъра, като е отхвърлил иска за разликата до 5 501.49 лв. Осъдил е Д. Б. да заплати на КРС 332.14 лв. на основание чл. 55 ЗЗД представляващи превишен лимит за ползуване на GSM, както и 1 067.56 лв. невърнат служебен аванс, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер 1 620 лв. и за 80 лв. мораторна лихва.важил е частично насрещния иск, като е осъдил КРС да заплати на Д. Б. 544.31 лв. обезщетение за неползуван платен годишен отпуск, за 600 лв. обезщетение за неспазено предизвестие и за 60 лв. обезщетение. Отхвърлил е насрещния иск в останалата му част както и възражението за прихващане. С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил като недопустимо решението в частта, в която са отхвърлени направените възражения за прихващане. Отменил е решението в частта, в която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен и е постановил ново решение, с което е осъдил Д. К. Б. да предаде владението на компютър DELL Latitude C 800 J850 GT, сер. № 5ZNY50J, заедно със съответните софтуерни носители и документация. Отменил е решението в частта, в която евентуалният иск по чл. 57 ал. 1 ЗЗД е уважен и вместо него е постановил ново, с което е оставил иска без разглеждане. Отменил е решението в частта, в която искът по чл. 59 ЗЗД за сумата 332.14 лв. е уважен и вместо него е постановил ново решение, с което е отхвърлил иска като погасен по давност. Отменил е решението в частта, в която искът по чл. 39 вр. с чл. 61 ЗДСл. е уважен за сумата над 132.03 лв. до 544.31 лв. и в тази част е постановил решение, с което е отхвърлил иска за разликата в отменената част. Отменил е решението в частта, в която искът по чл. 59 ЗЗД за сумата над 1 067 лв. до 1 620 лв. е отхвърлен и е осъдил Д. Б. да заплати на К. по р. на с. 553 лв. на основание чл. 59 ЗЗД заедно със законната лихва считано от 07.11.2003 г. Оставил е без разглеждане жалбата на Д. Б. срещу определение от 21.04.2004 г. постановено на основание чл. 110 ал. 3 ГПК /отм./. Оставил е в сила първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част.
Жалбата е частично недопустима. С. чл. 280 ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. Меродавно за допустимостта на обжалването е цената на отделните обективно съединени искове, а не сборът от цената на всички искове. В случая е предявен и разгледан иск по чл. 108 ЗС за вещ с цена 5 501.49 лв., иск по чл. 59 ЗЗД за неотчетен аванс за 1 620 лв. и множество обективно съединени искове с цена под 1 000 лв. за всеки един от тях. Затова жалбата е допустима по отношение на иска по чл. 108 ЗС и в частта, в която искът по чл. 59 ЗЗД е уважен за 1 620 лв., а в останалата част въззивното решение е необжалваемо.
Решението е валидно и допустимо. Изложените в касационната жалба оплаквания за недопустимост, респективно за нищожност на съдебния акт, са неоснователни. Твърденият порок, че въззивният съдът не се е произнесъл по всички доводи на жалбата е евентуално основание за неправилност на решението, но не и за недопустимост или за нищожност на съдебния акт.
По отношение допустимата част на касационната жалба няма основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и който е обусловил правните изводи на съда. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и на сочените от него факти в касационната жалба и в изложението. Непосочването на правния въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. Всъщност доводите на касатора в изложението отново се свеждат до твърдени и в касационната жалба нарушения които са основания за касиране съгласно чл. 281 т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
По изложените съображения касационната жалба в частта, в която е допустима, не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на Д. К. Б. срещу решение от 25.06.2008 г., допълнено с решение от 21.10.2008 г., по гр. д. № 180/05 г. на СГС в частта, в която са разгледани обективно съединени искове с цена под 1 000 лв. за всеки един от тях.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.06.2008 г., допълнено с решение от 21.10.2008 г., по гр. д. № 180/05 г. на СГС в частта, досежно уважения иск за собственост на преносим компютър DELL Latitude C 800 J850 GT, сер. № 5ZNY50J заедно със съответните софтуерни носители и документация, както и в частта, в която искът по чл. 59 ЗЗД за неотчетен служебен аванс е уважен за 1 620 лв.
Определението в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: