3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1328
гр.София, 14.12.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 776 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.03.2012г. по гр.д.№10744/2011г. на ГС София, което като е потвърдил първоинстанционното решение, е прекратил брака между страните, предоставил е упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете на майката, на която е предоставил и ползуването на семейното жилище, определил е режим на лични отношения с бащата и го е осъдил да заплаща по 150 лева месечна издръжка.
Жалбоподателката – В. Т. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът А. И. П., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да бъде допускано обжалването.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е прекратил брака между В. П. и А. П. като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл.44, т. 3, вр. чл. 49, ал.1 СК, е предоставил упражняването на родителските прав по отглеждане и възпитание на детето на К. П., [дата на раждане] , на майката с право на бащата, да вижда и взема при себе си детето, всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 18.00ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Осъдил е бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 150.00 лева (сто и петдесет лева), считано от влизане в сила на решението, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, със законната лихва върху всяка просрочена вноска и е постановил съпругата да носи предбрачното си име К.. Предоставил е ползуването на ползването на семейното жилище на В. П. и детето.
Съдът е приел, че съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и в случая тази предпоставка е налице. Прието е, че продължителната фактическа раздяла между странит е – от 2007г.- сочи на липсата на всякакви съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо семейната общност, брачната връзка е изпразнена от съдържание, съществува формално, като всеки от съпрузите е започнал свой самостоятелен живот.
Съдът е приел, че не е сезиран и не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка , тъй като мъжът е направил изрично изявление за това чрез процесуалния си представител в съдебно заседание на 16.12.2010г., а жената в писмена молба от 03.02.2011г., като е поискала прекратяване на брака по чл.49, ал.1 СК.
По отношение на упражняването на родителските права е приел, че следва да се предоставят на майката, при която детето да живее, а по отношение на родителя, неупражняващ родителските права е определил режим на лични отношения.
Определил е издръжка, която следва да заплаща бащата на детето, като е отчел нуждите на детето (навършило в хода на делото 17-годишна възраст), обичайни за дете на тази възраст (за храна, дрехи), както и възможностите на бащата и е определил размер от 150 лв месечно. Постановил е, че семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи и го е предостави на жената, за която е постановил да носи предбрачното си име К..
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: за редовността на искова молба, в която е посочено невярно фамилно име на ответника, за редовността на призоваването по делото с невярно фамилно име, за точното приложение на чл.321, ал.1 ГПК /личното явяване в първото заседание/, за възможността да бъде изменен петитум на иск в отсъствие на ответника/чл.214 ГПК/ от такъв по чл.49, ал.3 СК, в такъв по чл.49, ал.1 СК/ и за необходимостта да бъде връчен препис от искането за изменение на петитума на ответника, когато той не се явява в съдебно заседание. Поддържа, че тези въпроси са решение от съда в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 06.02.2009г. по т.д.№779/2008г. ІІ т.о. на ВКС,и решение от 10.10.2000г. по одм.д.№5856/2000г. на Върховния административен съд, които са неотносими към преценката за допустимост на касационното обжалване.
Настоящия състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените в изложението въпроси за точното приложение на чл.321, ал.1 ГПК /личното явяване в първото заседание/, за възможността да бъде изменен петитум на иск в отсъствие на ответника/чл.214 ГПК/ от такъв по чл.49, ал.3 СК, в такъв по чл.49, ал.1 СК/ и за необходимостта да бъде връчен препис от искането за изменение на петитума на ответника, когато той не се явява в съдебно заседание. В практиката, обективирана и постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение от 06.07.2011г по гр.д.N 375/2011г.,VІ г.о. на ВКС се приема, че разпоредбата на чл.49, ал.3 СК предвижда произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака само, ако някой от съпрузите е поискал това. Искането обаче не представлява отделен установителен иск и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда. Искането за произнасяне за вината може да бъде направено от всеки един от съпрузите и неявяването в първото по делото заседание на страната, направила това искане не налага прекратяване на производството по делото с оглед разпоредбата на чл.321, ал.1 ГПК. Поставените правни въпроси са относими към изхода на делото, но не са разрешени от съда в противоречие с трайната съдебна практика, според която, ако ищецът не докаже, че неявяването му в първо заседание се дължи на уважителна причина, съдът прекратява производството. Именно в съответствие с тази практика, съдът е приел, че не дължи произнасяне по въпроса за вината, тъй като няма направено искане за това от нито една от страните, а новия Семеен кодекс не поставя допускането на развода в зависимост от това, дали някоя от страните има вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по въпросите за редовността на искова молба, в която е посочено невярно фамилно име на ответника и за редовността на призоваването по делото с невярно фамилно име. Същите не са съществени за изхода на спора, тъй като съдът е допуснал по надлежния ред поправка на посоченото в исковата молба предбрачно фамилно име на ответницата- К., с брачното й такова П. в съдебно заседание на 09.02.2011г. Тези въпроси не са от значение за формиране решаващата воля на съда, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.03.2012г. по гр.д.№10744/2011г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: