О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1328
гр. София, 19.10. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 216 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция “Пътна инфраструктура” срещу решение от 22.11.2010 г. по гр. дело № 9627/2010 г. на Софийския градски съд. С него е потвърдено решение от 25.05.2010 г. по гр. дело № 9388/2010 г. на Софийския районен съд, с което са уважени, предявени от Б. К. В. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Б. К. В. в отговора на жалбата поддържа становище и излага съображения, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване; претендира и присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в настоящото производство – в размер 600 лв., съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване, съдържащо се в самата касационна жалба, не е посочено общо основание за допускане на обжалването – материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Поддържа се наличие на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК по материалноправен въпрос, но конкретен такъв не е формулиран от жалбоподателя. В тази връзка се сочи единствено, че с решението на въззивния съд се отменя едно уволнение, което било извършено съобразно разпоредбите на КТ, както и че при извършването му работодателят не бил длъжен да извърши подбор на служителите си, но предвид необсъждането на доказателствата в тяхната цялост, въззивният съд формирал неправилен извод.
Предвид задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, горното изложение на жалбоподателя не съдържа посочване на общо основание за допускане на касационно обжалване. То съдържа становище по спора по делото и оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, което може да представлява касационно основание за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3, предл. 2 от ГПК. Последното обаче не е предмет и не може да бъде обсъждано в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. То би подлежало на обсъждане от касационната съдебна инстанция едва и само ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
От горното следва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция, в размер 600 лв
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 22.11.2010 г., постановено по гр. дело № 9627/2010 г. на Софийския градски съд;
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура” да заплати на Б. К. В. и сумата 600 лв. (шестстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.