4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1328
гр.С., 19.12..2014 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 5794 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Б. М. срещу въззивно решение от 16.04.2014 г. по гр.д.№ 7585/2013 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 14.02.2013 г. по гр. д. № 8908/2012г. на Софийски районен съд в обжалваната част, са уважени предявените от И. В. Т. срещу жалбоподателя, искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД за сумата 9 600 лв.; с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 298.36 лв.; с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД за сумата 1 015.89 лв.; с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД сумата 4 624 лв.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че с въззивното решение е дадено разрешение на процесуалноправни въпроси свързани със задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и да направи своите изводи, както и да изготви собствени мотиви. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в задължителната съдебна практика, както и че е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба И. В. Т., чрез адвокат В. М. в писмен отговор изразява становище, че касационната жалба е недопустима, тъй като цената на исковете е под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимум, алтернативно че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като липсват предпоставки за това. Претендира разноски за касационното производство.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в частта по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл. 232, ал.2, пр.1 ЗЗД, намира в тази част същата за допустима. В останалата част е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно правилото установено в чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за гражданските дела. Цената на исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД, чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД и чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД е под 5000 лв., поради което касационната жалба в тази част е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По касационната жалба в частта по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е уважен иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. 232, ал.2, пр.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че жалбоподателят – ответник по иска е сключил на 25.07.2008 г. с Т. договор за наем на гараж и къща, находящи се в [населено място],[жк], [улица] с месечна наемна цена 500 евро. С анекс № 1 от 1.08.2009 г. страните са изменили размера на месечния наем на 800 лв. и са постигнали съгласие договорът да бъде продължен за срок от една година, считано от 1.08.2009 г. За исковия период 1.08.2009 г. до 31.07.2010 г. задълженията за наемните вноски възлизат на 9 600 лв. За тази сума искът е бил уважен, тъй като при доказателствена тежест за дружеството, последното не е доказало заплащането на наемните вноски.
На поставените в изложението въпроси за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи мотиви, обусловили извода му за основателност на иска е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС, включително и в представените от жалбоподателя. В тях е прието, че въззивната инстанция е такава по същество на спора и макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжна да обсъди представените пред нея и приети доказателства, като в случай, че са неотносими, следва да се обоснове. Това произтича и от задължението й по чл.235, ал.2 ГПК. В случая въз основа анализа на събраните по делото доказателства въззивния съд е извел извод, че между страните по делото е сключен договор за наем, а от анекса към същия, че са процесния период месечната наемна цена е била 800 лв. За да уважи иска съдът е изложил съображения, че дружеството, в чиято тежест е да установи заплащането на месечните наемни вноски, не е представило доказателства за това. Ето защо настоящият състав намира, че приетото от въззивния съд не е в отклонение от задължителната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК- жалбоподателят не е обосновал необходимостта от промяна на установената съдебна практика, а и за въззивното производство е прието ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение в обжалванато част до касационен контрол.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба срещу въззивно решение от 16.04.2014 г. по гр.д. № 7585/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 14.02.2013 г. по гр.д. № 8908/2012 г. на Софийски районен съд в частта му по исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.232, ал.2,пр.2 ЗЗД и с правно основание чл.422 вр. чл.232, ал.1, изр.2 ЗЗД.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.04.2014 г. по гр.д.№ 7585/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 14.02.2013 г. по гр.д. № 8908/2012 г. на Софийски районен съд, в частта му по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 232, ал.2, пр.1 ЗЗД.
Осъжда „Б.”, АД, [населено място], [улица] да заплати на И. В. Т. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.ІІ, ап.2, адвокат В. М. направените разноски за касационното производство в размер на 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :