О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1328
гр.София, 20.11.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №5392/ 2015г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.06.2015г. по гр.д.№442/2015, с което ОС Плевен е отхвърлил иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Жалбоподателят – П. С. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.Моли да се допусне касационното обжалване.
Ответникът- [община], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд с обжалваното решение, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете, предявени от П. С. с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 12 500лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-12.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата 2 511,51лв., претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди, резултат от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-12.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърдяно е по делото, че на 12.01.2014 г. в 8.30 часа, карайки велосипед жалбоподателят-ищец в производството, се е движел в дясната алея на парк „К.” в посока към [населено място] с ниска скорост, съобразена с движението в пешеходната зона на парка и с обстоятелството, че рампата на изхода на парка се ползва и за вход към парка от пешеходци, детски и инвалидни колички, като при опит да ползва посочената рампа се натъкнал на препятствие-бордюр с правоъгълна форма, поставен по средата на рампата, с височина 8-10 см., с остри ръбове, при което паднал и си счупил левия крак. Очевидци на инцидента не са посочени, а са заявени само твърдения, че непозната жена е извикала Бърза помощ. Въззивната инстанция е счела, че не са ангажирани доказателства за изясняване на обстоятелствата, при които ищецът е счупил крака си: къде се е движил, с каква скорост, имало ли е други лица преминаващи през рампата, как е станал инцидента, в какво състояние е бил самия велосипед след удара и др. Съдът е посочил, че всички тези обстоятелства имат значение за изясняване механизма на увреждането, респ. за причинно-следствената връзка между виновното противоправно поведение на служители, на които е възложено изграждането на рампата или респ. нейното поддържане , т.е. биха установили връзка между счупването на крака и правомерно ползване на рампата.
Съдът е изложил съображения за това, че отговорност по чл.49 от ЗЗД се носи от възложителя за вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа. Съдът е счел, че в случая не се установява вредата да е причинена от длъжностно лице, на което общината да е възложила работа по изграждане и поддържане на процесната рампа, а следва да се има предвид и обстоятелството, че същата не е изградена като част от велоалея, а е създадена да се осигури маршрутза хора с намалена подвижност от входа на парк „К.” до входа на хотел „К.” и неговото обозначаване по смисъла на Наредба №4 за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението. Прието е, че ищецът не е доказал причинна връзка между виновното противопровно поведение на служители на общината, на които е било възложено изграждането или поддържането на рампата.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: кой носи отговорност за вреди от непозволено увреждане по иск с правно основание чл.49 ЗЗД-възложителя или изпълнителя на съоръжението, причинило увреждането.Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Позовава се на ТР№1/2013г. ОСГ ТК на ВКС.
В съответствие с практиката на ВКС е даден отговор и на въпроса за предпоставките за възникване отговорност на възложителя на една работа. Отговор е даден в трайната практика на ВКС – Постановленията № 7/58 г., 7/59 г., 4/61 г. и 17/63 г. Пленумът на Върховния съд изясни редица въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане, включително и по някои въпроси във връзка с отговорността по чл.49 ЗЗД и Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В същата се приема, че отговорността по чл.49 ЗЗД по своята правна същност е различна от договорната и деликтната отговорност и е такава за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. Приема се, че границите на отговорността по чл.49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена работа, като отговорността по чл.49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата и вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. Приема се, че вина се търси не у този, който е възложил работа, а у този, който я изпълнява и ако последният виновно е причинил вреди на трето лице, гражданската отговорност на възложитнеля на работата е налице, дори и да няма вина, тъй като отговорността па чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Посочва се, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. Счита се, че отговорният по чл.49 ЗЗД може успешно да се защищава, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице, или най-сетне, че не са извършени по повод или при изпълнение на работата. В конкретния случай съдът, след анализ на събраните по делото доказателства именно в съответствие с практиката на ВКС е приел, че от същите не е установено вредите да са причинени виновно и противоправно от длъжностно лице на [община], поради което е отхвърлил като неоснователен предявения срещу нея иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 29.06.2015г. по гр.д.№442/2015г. на ОС Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: