Определение №1329 от 27.12.2013 по гр. дело №5034/5034 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1329

София, 27.12.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5034/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Фондация „Утре за всеки”, [населено място], чрез адв. Д. А. против решение № 668/05.04.2013 год. по гр.д. № 3388/2012 год. на Софийския апелативен съд , с което е потвърдено решението по гр.д. № 1106/2011 год. на Софийски градски съд, ІГО, 14 състав в частта, в която е унищожен договор за дарение на сумата 157 000 евро от 01.08.2008 год. , сключен между А. Б. А. и фондация „Утре за всеки” на осн. чл. 27, пр.5 във вр. чл. 30ЗЗД поради заплашване и Фондация „Утре за всеки”, на осн. чл. 34 ЗЗД е осъдена да върне на А. Б. А. сумата от 154 000 евро като получена по унищожения договор , ведно със законната лихва , считано от датата на исковата молба – 27.01.2011 год. до окончателното й изплащане . Присъдени са разноски и държавна такса.
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация А. Б. А. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество в писмен отговор по делото . Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С представеното с касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът счита , че касационното обжалване следва да се допусне поради недопустимост на обжалваното решение, доколкото същото е постановено по непредявен иск. Формулирани са и следните два въпроса :
1.Допустимо ли е страната , който е представила по делото изходящ от нея датиран частен документ с удостоверена дата на внасяне на същия в банка с печат на последната, да доказва със свидетелски показания друга дата на съставяне на документа и без да е оспорена по реда на чл. 193 ГПК удостоверената дата на внасяне на документа в банката, да доказва друга дата на внасяне на съшия в банката.
2. При последно получено текстово съобщение на телефона на ищеца на 28.07.2008 год. и след освобождаването на съпругата на ищеца от похитителите около 3.30 часа, сутринта на 30.07.2008 год. , заплашването било ли е преустановено или единствено интензитетът на заплахата е намалял , тъй като похитителите не са били установени и задържани.
По отношение така формулираните въпроси касаторът счита, че са изпълнени основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Евентуалната недопустимост , респ. нищожност на обжалваното въззивно решение съставлява самостоятелно основание за допустимост на касационното обжалване, извън изрично предвидените в чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, което е изведено по тълкувателен път с ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД №1/2009 год.
За да обоснове недопустимост на постановеното решение касаторът изтъква, че с исковата молба ищецът иска унищожаването на договор за дарение между страните с дата 29.07.20078 год. , докато със съдебното решение съдът се е произнесъл и е унищожил поради заплаха договор за дарение от 01.08.2008 год. С това, според касатора, съдът се е произнесъл по непредявен иск, и постановеното по него решение е недопустимо.
Решението е постановено по иска , с който съдът е сезиран и е процесуално допустимо. Данните по делото безспорно сочат, че става въпрос за един договор който се иска да бъде унищожен поради порок във волята, а именно договор за дарение на сумата от 157 000 евро , сключен между страните по делото. Доколкото доводът за недопустимост на решението е наведен и пред въззивната инстанция, съдът е взел отношение по него като правилно е посочил, че отнасянето на договора към двете дати е свързано само с въпроса за момента на сключването на договора за дарение, дали това е станало на 29.07.2008 год. при подписването на представения по делото писмен договор между страните без нотариална заверка на подписите или на 01.08.2008 год., когато е заверена сметката на ответника и с това предаването на процесната сума е осъществено.
Първият формулиран въпрос , който има процесуалноправен характер, е във връзка с датата 30.07.2008 год., поставена на преводното нареждане за сумата от 157 000 евро. Въпросът е некоректно формулиран доколкото свидетелката Р. С. е разпитана за установяване на наведеното още в исковата молба твърдение, че ищецът е наредил превода на сумата на 29.07.2008 год. , а не за опровергаване на платежното нареждане, оформено на 30.07.2008 год. досежно неговата дата, която дата действително не е била оспорвана от ищеца.В подкрепа именно на това твърдение е представено и писмо с изх. №07-10349/16.11.2011 год. на Първа инвестиционна банка, според което А. Б. е попълнил платежно нареждане за сумата 157 000 евро на 29.07.2008 год. в 17,26 часа като и поради късния час на обслужване на клиента платежното нареждане е обработено и наредено на следващия ден – 30.07.2008 год. С оглед на това следва да се приеме, че формулираният въпрос не е бил предмет на разглеждане по посочения от касатора начин и следователно не може да има обуславящо значение за решаването на спора. Съобразно казаното, не се налага обсъждане на визираните допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по него.
Вторият формулиран въпрос има фактически, а не правен характер. Отговор на същия може да се даде въз основа на събраните по делото доказателства, което е направено от въззивната инстанция .
По изложените съображения не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване .
Разноски в полза на ответника по касационната жалба не се присъждат доколкото не са представени доказателства, че такива в настоящото производство са направени .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 668/05.04.2013 год. по гр.д. № 3388/2012 год. на Софийския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар