О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№133
София, 11.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 2523 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2821 от 3.04.2019 г., подадена от М. Д. Д. и М. М. Д. против определение № 83 от 12.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 49 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Б., с което е оставена без разглеждане частна жалба на М. Д. Д. и М. М. Д. срещу определение № 1112 от 11.06.2018 г. по гр.д. № 1067/2012 г. на Окръжен съд-Бургас.
Частна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежни страни с правен интерес да атакуват постановеното определение.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съдебното производство по гр.д. № 1067/2012 г. на Окръжен съд-Бургас е образувано по предявен от М. М. Д. и М. Д. Д. /последният конституиран като правоприемник на починалия на 19.07.2014 г. ищец Д. Д. Д./ против А. Ж. А. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответника Г. А. не е собственик на имот с идентификатор *****. С определение № 1112 от 11.06.2018 г. по гр.д. № 1067/2012 г. на Окръжен съд-Бургас е оставено без уважение искането на М. Д. Д. и М. М. Д. по молба вх. № 7998 от 5.06.2018 г. за изменение на предявения иск, като А. Ж. А. бъде осъден да заплати на М. М. Д. сумата 50 000 лв. предявена частично от общо 37 000 евро и на М. Д. Д. сумата 187 000 лв., предявена частично от общо 212 500 евро, с които суми неоснователно се е обогатил, получавайки собствеността на имот с идентификатор ***** и е постановено по молба вх. № 7998 от 5.06.2018 г. на М. Д. Д. и М. М. Д. да бъде образувано отделно производство. Апелативен съд-Б. е приел, че произнасянето на първоинстанционния съд не подлежи на обжалване, тъй като от една страна не се касае до изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК, а до предявяване на нов иск, който е отделен в друго производство, поради което и постановеното от окръжния съд определение не попада в хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 или т.2 ГПК.
Атакуваното определение е правилно. На самостоятелен инстанционен контрол подлежат прекратителните определение или определенията, за които това е изрично предвидено в процесуалния закон. Определението по чл.214 ГПК не е измежду посочените в чл.274, ал.1 ГПК – същото няма преграждащ характер, тъй като производството по предявения иск продължава да е висящо, нито в ГПК е изрично предвидено, че подлежи на обжалване. Правилността на произнасянето на съда по искането за изменение на иск по чл.214 ГПК подлежи на преценка при евентуално обжалване на постановеното по делото съдебно решение.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателите, че атакуваното определение е акт на съзнателно прекратяване на делото и така се гарантира не само загубата на имота им, но и на сумата, с която дарения се е обогатил неправомерно, тъй като са висящи и продължават да се разглеждат както производството по предявения иск за собственост, така и по предявените от тях частични искове за вземането им за неоснователно обогатяване, които са отделени в самостоятелно производство.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 83 от 12.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 49 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ