Определение №133 от 14.3.2017 по ч.пр. дело №257/257 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 133
гр. София, 14.03.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 257/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Д. Б., Н. Д. Б., К. Д. Т. и М. Н. Б., действаща лично за себе си и като законен представител на Н. Н. Д. – всички чрез пълномощника адв. Н. Ц., срещу определение № 3457 от 14.10.2016 г. по гр. д. № 3556/2015 г. на Софийски апелативен съд. Определението е обжалвано в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от частните жалбоподатели молба с вх. № 8326/08.06.2016 г. за изменение/допълване на постановеното по делото въззивно решение № 3556/2015 г. в частта за разноските. В частта, с която е оставена без разглеждане молбата на частните жалбоподатели с вх. № 8572/13.06.2010 г., определението не е обжалвано и е влязло в сила.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навеждат се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на извода на въззивния съд за недопустимост на молбата от 08.06.2016 г. поради липса на представен списък по чл.80 ГПК. Излагат се доводи, че с оглед отсъствието на произнасяне в диспозитива на решението относно адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, дължимо на процесуалния представител на частните жалбоподатели съобразно отхвърлената част от въззивната жалба на ответника, искането в молбата съставлява искане за допълване на решението, разглеждането на което не е обусловено от представяне на списък по чл.80 ГПК. Поддържат се и аргументи, че предвид характера на претендираните по реда на чл.248 ГПК разноски – адвокатско възнаграждение за безплатна правна защита и съдействие, представянето на списък по чл.80 ГПК е без значение за основателността на искането, тъй като размерът на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА се определя от съда въз основа на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по частната жалба ЗК „О. – Клон България” К. не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение № 897 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 3556/2015 г. на Софийски апелативен съд, постановено по повод въззивна жалба на ЗК „О. – клон България” К., е отменено частично решение по гр. д. № 16438/2013 г. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявените от Б. Д. Б., К. Д. Т., Н. Д. Б. и М. Н. Б. против ЗК „О. – клон България” К. искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликите над 60 000 лв. до 130 000 лв. – за първите двама ищци, за разликите над 60 000 лв. до 150 000 лв. и над 20 000 лв. до 30 000 лв. – за третия ищец, и за разликата над 50 000 лв. до 70 000 лв. – за четвъртата ищца; Потвърдено е решението на Софийски градски съд в частта, с която ЗК „О. – клон България” К. е осъдено да заплати на Б. Б. и К. Т. обезщетения по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ до размер на сумите 60 000 лв., на Н. Б. – обезщетения до размер на сумите 60 000 лв. и 20 000 лв., на М. Б. – обезщетение в размер на 50 000 лв., и на Н. Д. – чрез законния й представител М. Б., обезщетение в размер на 50 000 лв. В зависимост от изхода на въззивното производство първоинстанционното решение е отменено, съответно потвърдено, в частта относно възложените в тежест на ЗК „О. – клон България” К. държавни такси по чл.78, а.6 ГПК и разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
В срока по чл.248, ал.1 ГПК по делото е постъпила молба вх. № 8326/08.06.2016 г., с която ищците /ответници по въззивната жалба/ са поискали Софийски апелативен съд да допълни решението си в частта за разноските като присъди на процесуалния им представител адв. Н. Ц. адвокатско възнаграждение на основание чл.36 ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА за осъщественото във въззивното производство безплатно процесуално представителство. В молбата е посочено, че възнаграждението е поискано своевременно с отговора на въззивната жалба и че същото се дължи съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба на ответника.
С обжалваното в настоящото производство определение Софийски апелативен съд е оставил молбата без разглеждане с мотив, че ищците – молители в производството по чл.248 ГПК, не са представили списък на разноските по чл.80 ГПК и съгласно задължителните указания в т.9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС нямат право да искат изменение на решението в частта за разноските. Съдът е изложил съображения, че естеството на претендираните разноски – адвокатско възнаграждение, определимо по чл.38 ЗА, не освобождава молителите от задължението за представяне на списък по чл.80 ГПК с посочване на размера на възнаграждението и на конкретното обстоятелство, даващо основание за прилагане на чл.38 ЗА.
Определението е неправилно.
В разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК е предвидена възможност по искане на страните съдът да допълни или да измени решението си в частта за разноските. За да е допустимо, изменението или допълването трябва да е поискано от страните в срока за обжалване на решението, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. Според задължителните указания в т.9 и т.8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е недопустима, когато страната не е представила списък на разноските по чл.80 ГПК; Липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.
Адресираната до Софийски апелативен съд молба вх. № 8326/08.06.2016 г. е подадена от надлежни страни в преклузивния срок за обжалване на въззивното решение по гр. д. № 3556/2015 г. С молбата е направено искане за допълване на решението чрез присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, за които няма произнасяне в диспозитива на решението, а не искане за изменение на решението, както неправилно е приел въззивният съд. За разлика от искането по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, искането за допълване на решението с присъждане на разноски, по които съдът не се е произнесъл, не е обусловено от представяне на списък по чл.80 ГПК и липсата на списък не го прави недопустимо. Изводът на въззивния съд, че съдържащото се в молбата от 08.06.2016 г. искане е недопустимо поради липса на представен списък по чл.80 ГПК, е незаконосъобразен и води до неправилност на определението в обжалваната част. Въпросът дали ищците са посочили размер на претендираното адвокатско възнаграждение и основание по чл.38 ЗА за неговото договаряне и заплащане е от значение за основателността на искането по чл.248 ГПК, не и за неговата допустимост.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в обжалваната част, а делото – върнато на Софийски апелативен съд за произнасяне по същество на заявеното с молба вх. № 8326/08.06.2016 г. искане за допълване на въззивното решение по гр. д. № 3556/2015 г. в частта за разноските.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 3457 от 14.10.2016 г. по гр. д. № 3556/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Б. Д. Б., Н. Д. Б., К. Д. Т. и М. Н. Б., действаща лично за себе си и като законен представител на Н. Н. Д. – чрез пълномощник адв. Н. Ц., молба вх. № 8326/08.06.2016 г. за допълване на постановеното по делото въззивно решение № 3556/2015 г. в частта за разноските.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за разглеждане и произнасяне по същество на искането, направено с молба с вх. № 8326/08.06.2016 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top