O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 14.03.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2792/2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1245/05.04.2017 год. на Й. Г. Х. , Л. Г. Ц. , Ф. С. Ц. , М. И. К. , К. И. Ц. , И. П. Ц. ,Р. С. Ц. , Г. А. Ц. и П. А. Ц. заявена през процесуалния им представител адв.Б. Ю. АК Б. срещу въззивно Решение Nо 1030 от 23.02.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 686/2016 година на ОС –Благоевград.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение No 4114/ 27.05.2016 година по гр.д.No 952/2013 год. на РС-Благоевград , с което е признато за установено по отношение на Й. Г. Х. , Л. Г. Ц. , Ф. С. Ц. , М. И. К. , К. И. Ц. , И. П. Ц. ,Р. С. Ц. , Г. А. Ц. и П. А. Ц. / ответници по иска/ на основание чл. 124 ал.1 ГПК, че ищците М. П. М., З. П. А. , К. Д. П. и Е. П. П. са съсобственици в обем на 1/2 идеална част на ПИ с идентификатор 04279.603.96 с площ от 1 072.43 кв.м. по КККР на [населено място] от 2006 година[жк]с трайно предназначение на територията – урбанизирана.
За да уважи исковете , съдът е приел , че валидно и легитимиращо всички страни по делото като съсобственици- наследници на общия наследодател А. Ц. Т. е реституционно Решение Nо 38 / 04.02.1994 година с изх. Nо 08-343 от 09.03.1992 година на И. Г. Ц. и образуваната Преписка вх.Nо Г 2238/23.03.1992 година; приел е, че реституционно решение , със идентичен номер и за идентичен имот,с което правото да се възстанови земеделската собственост се признава на М. Н. Ц./ снаха на наследодателя А. Ц./ е нищожно поради неспазена процедура по издаването му като индивидуален административен акт преди изменението на закона с ДВ. бр.45/1995 год. и с ДВ. бр.79/1996 година ; както и , че релевираното възражения за придобивна давност на ответниците е недоказано и като такова неоснователно.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е процесуално недопустимо поради наличие на предходен съдебен акт със същия предмет на спора, с който са отречени правата на собственост на лицата-ищци по делото, макар да се „признава“ , че се касае само по част от претендирания по делото недвижим имот, недопустимо като постановено въз основа на нередовна искова молба- без всеки ищец да е посочил размера на претендираното от него вещно право в съсобствеността респ. неправилно , като постановено в нарушение на процесуални правила – необсъдени доводи и доказателства по делото ,необоснованост и незаконосъобразност, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване на основание евентуална процесуална недопустимост по съображения , изложени в самата касационна жалба по въпроса: при предявен отрицателен установителен иск за част от имот възстановен по реда на ЗСПЗЗ , когато решението е позитивно за ищците, допустим ли е последващ иск от ответниците по отрицателния установителен иск , с който претендират собственически права въз основа на друго наследствено правоприемство за останалата част от общия имот възстановен на ищците по отрицателния установителен иск, след като е зачетена валидността на Решението на ПК за възстановяване собствеността на ищците по отрицателния установителен иск, както и действието на силата на пресъдено нещо и обвързващата сила на мотивите по спорните факти, които са тъждествени и по двете дела.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК с довод , че по процесуално -правния : трябва ли въззивният съд при прилагане разпоредбата на чл. 272 ГПК при препращане към мотивите на първата инстанция да посочи към коя част на мотивите е препращането, с оглед изискването за яснота, непротиворечивост и логичност на съдебния акт? Е налице необходимост от произнасяне на касационния съд с оглед на еднаквото и точно прилагане на закона.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответниците М. П. М., З. П. А., К. Д. П. и Е. П. П. – адв.И. Н. АК- Б., с който се оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване поради липса на предпоставки , обуславящи евентуална недопустимост на въззивното решение, оспорва се наличието и на релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалвания въззивен съдебен акт. Поддържа се , че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна.Претендират се разноски за касационното производство.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК/ ред. до изм. ДВ. бр.86/2017 год./ ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, касае обжалване на въззивно решение, с което е налице произнасяне по заявен иск за собственост и е процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК или на основание евентуална недопустимост на въззивното решение.
По въпроса за евентуална процесуална недопустимост на обжалвания съдебен акт. Доколкото в самият въпрос се сочи , че се касае до заявена защита на правото на собственост чрез положителен установителен иск / в настоящото производство / и вляло в сила решение по отрицателен установителен иск между едни и същи страни, но в разменени процесуални позиции; доколкото се сочи , че не се касае до един и същи имот, а само на част, която се припокрива и то според план на населеното място, действал преди възстановяване на собствеността, а искът макар и установителен не е заявен на основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ като спор за собственост към минал момент ; и доколкото се сочи , че правото на собственост по настоящия иск се търси и обосновава с „ друго наследствено правоприемство“, то касационният съд не може да се констатира наличието на обвързваща сила на пресъдено нещо по см. на чл. 299 ал.1 ГПК , като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск , поради очевидната разлика в предмета на двата спора/ не само обусловени от формата на защита на правото на собственост /.
Настоящият състав намира , че не са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Изведеният процесуално-правен въпрос не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване , тъй като липсва каквато и да е неяснота по прилагането на текста на чл. 277 ГПК или противоречие по разбиране на съдебната практика на въззивните съдилища относно съдържанието му като законова разпоредба. Препращането към мотивите на първата инстанция означава , че въззивният съд изцяло възприема същите като логически единно съждение. Означава , че в рамките на доводите по въззивната жалба , не е констатирал фактически или правни основания за изводи, различни от тези на първата инстанция , точно обратното – ако би могло да било удачно препращане само към част от фактическите или правни изводи, то би означавало , че по останалата част няма припокриване на становищата на контролната инстанция и не може да има и припокриване и по отношение на крайния правен извод.в тази смисъл въпросът е зададен некоректно и не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване.
По искането за разноски: Искането е основателно.Страната ответник / в случая по касация/ има право -арг. чл. 78 ал.3 ГПК, на направените за защита разноски в съответната инстанция, съобразно на постановения от инстанция краен резултат по делото.При недопускане на касационното обжалване в касационната инстанция, като ответници по касация М. П. М., З. П. А., К. Д. П. и Е. П. П. имат право да им бъде заплатено за направените за защита разноски. Съобразно на представените писмени доказателства- Договор за правна защита и съдействие АВ 0000158031 / л. 49/ искането за разноски се явява основателно в размер на сумата 600 / шестстотин / лева.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1245/ 05.04.2017 год. на Й. Г. Х. , Л. Г. Ц., Ф. С. Ц. , М. И. К., К. И. Ц., И. П. Ц., Р. С. Ц. , Г. А. Ц. и П. А. Ц. заявена през процесуалния им представител адв. Б. Ю. АК Б. срещу въззивно Решение Nо 1030 от 23.02.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 686/2016 година на ОС –Благоевград.
ОСЪЖДА Й. Г. Х. , Л. Г. Ц. , Ф. С. Ц. , М. И. К. , К. И. Ц. , И. П. Ц. ,Р. С. Ц. , Г. А. Ц. и П. А. Ц. да заплатят на ответници по касация М. П. М., З. П. А., К. Д. П. и Е. П. П. сумата 600 / шестстотин / лева , разноски по делото за защита пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: