5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
Гр.София, 15.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 3123/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ А. Н. Д. и К. Х. М. срещу Определение № 3280/25.10.2018 г. по ч.д.№ 2564/2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено протоколно определение на СГС, постановено в открито съдебно заседание на 5 април 2018 г. по т.д.№ 1592/2017 г. на VІ ТО, 5 състав. С определението на първоинстанционния съд са оставени без разглеждане исковете на жалбоподателя с правно основание чл.26 ал.2 пр. 3 ЗЗД във вр.чл.59 ал.2 З., предявени от синдиците на К. АД /н/ К. М. и А. Д. срещу „Риск инженеринг“ АД София за прогласяване нищожност на изявления за прихващане между вземания на ответника, придобити от лицата Т. Р. Б., Л. Й. К., Е. Й. М. и Н. Г. А. и техните ликвидни задължения към К. АД /н/, извършени в периода между 7 и 11 ноември 2014 г. В частната жалба се поддържа че въззивното определение е неправилно по съображения за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и връщане на делото на СГС за продължаване на действията по разглеждане на исковете. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси, както следва:
1.Има ли ищецът правен интерес от самостоятелно обжалване на съдебно решение, с което е уважен евентуално съединен иск при прекратяване на производството по главния иск и подлежало ли е на обжалване по друг процесуален ред.
2. Възстановява ли се висящността по отношение на главния иск при отмяна на определението за прекратяване на производството по него в случай, че междувременно решението, с което евентуалният иск е уважен, е влязло в сила.
Упражняващите правомощията на синдик А. Д. и К. М. се позовават и на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.
В срока за отговор на жалбата ответната страна „Риск инженеринг“ АД изразява становище, че не са налице основания за допускане на определението до касационен контрол.
Като взе предвид данните по делото и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно определение на САС, чл. 274 ал.3 т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното определение е потвърдено повторно постановено частично прекратяване на производството по установителни искове за нищожност на прихващания с правно основание чл.26, ал.2, пр.3, във вр.чл. 44 ЗЗД, във вр.чл.59, ал.2 З., предявени като главни. С един акт – Решение № 2023/27 октомври 2017 г., по т.д.№ 1592/2017 г. на СГС, ТО, е прекратено като недопустимо производството по предявените от синдиците на К. АД /н/ искове за прогласяване нищожност на изявления за прихващане от 7.11. и от 11.11.2014 г. поради липса на форма против „Риск инженеринг“ АД и са уважени предявените от тях в отношение на евентуалност искове с правно основание чл.59 ал. 5 т.1 З. срещу кредиторите на несъстоятелността. Основаното на липса на процесуална легитимация прекратяване на производството по главните искове е отменено с определение на САС от 8.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 6396/2017 г. на ГО, 12 състав, и делото е върнато в отменената му част с характер на определение за продължаване на процесуалните действия от състав на СГС.
С определение, постановено на 5 април 2018 г. в открито сз по т.д.№ 1592/2017 г. СГС е оставил без разглеждане исковете за прогласяване нищожност на прихващанията на основание чл.26 ал.2 пр. 3 ЗЗД във вр.чл. 59 ал.2 З., като е приел, че с влизане в сила на съдебното решение, с което са уважени евентуалните искове е преклудирана възможността на страните да релевират възражения за нищожност на прихващанията, обявени за относително недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността.
За да потвърди протоколното определение на СГС, въззивният съд е приел в определението си от 25.10.2018 г. за обоснован извода на първоинстанционния съд за преклудиране възможността на страните да въвеждат твърдения и доводи за нищожност на обявените за относително недействителни изявления за прихващане, извършени в периода 7.11.2014 г. – 11.11.2014 г. с влязло в сила решение, което не е обжалвано. Отхвърлил е като неоснователен довода на жалбоподателя а възстановяване висящността на цялото производство с отмяната на прекратяването му в частта по главните искове, като е приел, че последващата отмяна не се отразява на влизане на решението по евентуалните искове в сила, както и на вече породената сила на пресъдено нещо. Констатирал е, че в мотивите на първоинстанционното решение е призната валидността на процесните прихващания, като изрично е посочено на стр.10 на решението, че прихващанията са валидни и са породили правните си последици между кредитора-ответник и банката. С влизане в сила на решението, с което са уважени евентуалните искове, е преклудирана възможността за последващо оспорване валидността на прихващанията от страните с твърдения за нищожност. След като съдът ги е обявил за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, което предполага, че принципно ги е приел за валидни, СПН преклудира възможността на страните по делото да поддържат в бъдеще възражения за нищожност на волеизявленията за прихващане. Въззвният съд е заключил, че главна причина за възприемане като правилно крайното разрешение на СГС в обжалваното протоколно определение за недопустимост на разглеждане на установителните искове за нищожност е влизането на решението по конститутивните искове в сила. Зачитането на обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на решението за прогласяване на прихващанията за относително недействителни изключва възможността между същите страни да се повдига правен спор, базиран на твърдения и доводи за нищожност на процесните прихващания.
Предвид съдържанието на мотивите на обжалваното определение на САС следва да се приеме, че формулираните от жалбоподателя процесуалноправни въпроси в изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за потвърждаване на преграждащото развитието на делото определение на СГС. Въпросът досежно наличието на правен интерес от обжалване на решението по конститутивните искове, предявени в отношение на евентуалност, не е част от предмета на спора за допустимостта на производството по установителните искове за нищожност на прихващанията. Решението, с което са уважени исковете с правно основание чл.59 ал. 5 З., не е обжалвано и е влязло в сила. Липсата на жалба стабилизира решението. Евентуално пропусната възможност за обжалване на акта по същество при наличието на правен интерес за ищеца се явява ирелевантна за настоящия процесуалноправен спор. Въззивният съд е изложил субсидиарни правни съображения за наличието на правен интерес, обсъждайки несъстоятелния довод на жалбоподателя за възстановяване висящността на спора по евентуалните искове с отмяната на прекратителното определение, чийто предмет е производството по главните искове. Запазването на висящността на делото по главния иск съдържа потенциална възможност за разглеждане на евентуалния иск, по който съдът не се е произнесъл, не и за пререшаване на спор за основателността на евентуалния иск, разрешен с влязъл в сила съдебен акт.
Обжалваното определение не съдържа отговор на втория въпрос, който по същността си е оплакване за опорочено произнасяне по евентуален иск при несбъднато вътрешнопроцесуално условие за разглеждането му – отхвърляне на главния иск, предявен от същия ищец. Въпросът не съответства на общия критерий за достъп до касационен контрол според т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК – да е от значение за изхода на спора по конкретното дело, а не за правилността и законосъобразността на изводите на въззивния съд.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Независимо от горното не е налице и соченото от жалбоподателя допълнително селективно основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК според т.4 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС, обосновано с липса на съдебна практика. По повдигнатите въпроси на обективното евентуално съединяване на искове по почин на ищеца е формирана изобилна непротиворечива практика на съдилищата, уеднаквена с ТР № 1/2009 г. от 4 януари 2001 г. на ОСГК на ВКС, актуално в посочената част и при действието на ГПК 2007 г., в сила от 1 март 2008 г. Жалбоподателят не излага съображения за неточно тълкуване на приложима правна норма и за необходимост от осъвременяване на съдебната практика.
Неоснователно е и позоваването на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал. 2 пр. 3 ГПК.
Квалифицираната форма на неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, породена от грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи необосноваността на въззивния акт, произтича от неправилно възприемане на фактите по делото, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа обвързаност или от обикновени грешки на съда при прилагане правилата на логическото мислене е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т. 1 – 3 ГПК. В случая обжалваното определение не е постановено в явно нарушение на закона, нито е очевидно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
По изложените съображения следва да се приеме, че синдиците на К. АД /н/ не установяват сочените от тях предпоставки за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.274 ал.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 3280/25.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 2564/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: