4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
[населено място] ,16,03,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на единадесети март,през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1814/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.248 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 364/06.02.2015 год. по ч.гр.д.№ 2697/2014 год. на Софийски апелативен съд,с което е оставено без уважение искането на същата страна,с правно основание чл.248 ал.1 ГПК, за допълване на определение № 2131/18.08.2014 год. на Софийски апелативен съд,с присъждане в полза на [фирма] разноски за процесуално представителство,в общ размер от 24 536,39 лева. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, досежно извода на съда, че в производството по частна жалба искането за присъждане на разноски на противната страна, респ. доказателствата за направени такива, следва да бъдат представени с отговора на частната жалба, не и по късно , а именно – със самата молба по чл.248 ал.1 ГПК.За част от отказаните за възмездяване разноски / доколкото същите са индивидуализирани в 5 самостоятелни точки,съгласно списък вх.№ 9318/29.07.2014 год., представен след отговора на частната жалба по ч.гр.д.№ 2697/2014 год. на САС,но преди постановяването на определение № 2131/18.08.2014 год. на същия съд / жалбоподателят намира, че липсва обоснован в мотивите отказ за възмездяването им.
Ответните страни – [фирма], [фирма] и [фирма] – оспорват частната жалба с довод за предявяването й от процесуален представител, без надлежно учредена представителна власт,като непотвърдена след първоначалното й учредяване, от междувременно вписан в търговския регистър нов законен представител на [фирма] . Поддържат изводите на въззивния съд,както и възразяват за прекомерност на претендираните разноски,на основание чл.78 ал.5 ГПК и по съображения от чл.7 ал.1 т.7 вр. с чл.7 ал.2 т.4 на Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване, съгласно чл.248 ал.3 ГПК, съдебен акт.
За да се произнесе по частната жалба настоящият състав съобрази следното: Определение № 2131/18.08.2014 год. по ч.гр.д.№ 2697/2014 год. на САС,образувано по частна жалба на [фирма], [фирма] и [фирма] срещу първоинстанционно определение, за прекратяване на съдебното производство, по предявени от същите дружества срещу [фирма] активно субективно и обективно съединени искове, с обща цена от 100 000 лева, поради уважен отвод за неподведомственост на спора пред съд,е влязло в сила.Със същото е потвърдено прекратителното първоинстанционно определение.Молбата по чл.248 ал.1 ГПК е депозирана за допълване на определение № 2131/18.08.2014 год. на САС, с присъждане на разноски в полза на ответната по частното съдебно производство страна – настоящ жалбоподател. Въззивният съд е отказал присъждането им , като е приел,че част от претендираните разноски / п.1 и п.3 от списъка на разноски/ са дори формално декларирани,като понесени в период предхождащ подаването на частната жалба срещу прекратителното първоинстанционно определение,без да е искано допълване на същото,по реда на чл.248 ал.2 ГПК, при недопустимост на искане за присъждането им от въззивния съд, а само по реда на инстанционния контрол на определение по чл. 248 ГПК на първоинстанционния съд. За останалите разноски по списъка, макар да е направено надлежно искане за възмездяването им с отговора на частната жалба от 04.07.2014 год., въззивният съд е приел, че липсват доказателства за понасянето им от страната, тъй като последващо представените такива – с молба вх.№ 9318/29.07.2014 год., макар преди постановяване определението му – № 2131 / 18.08.2014 год. / чието допълване по реда на чл. 248 ГПК се претендира /, както и със самата молба по чл. 248 ГПК – не могат да бъдат съобразени, като непостъпили със самия отговор на частната жалба.
Представените доказателства с молбата от 29.07.2014 год. / идентични с тези към молбата по чл. 248 ГПК / представляват електронни фактури за дължими от [фирма] на представляващото го адвокатско дружество,възнаграждения за процесуално представителство и правно съдействие, с приложено описание на съдържанието на правната помощ по периоди, част от които предхождащи подаването на частната жалба срещу прекратителното определение на СГС, както и преводни нареждания на основание така съставените фактури.От приложените описания на съдържанието на предоставяната правна помощ е видно,че относими към предмета на производството по ч.т.д.№ 2697/2014 год. на САС са единствено фактура № 2810/23.07.2014 год. и преводно нареждане от 28.07.2014 год., въз основа на същата, за сума в размер на 7 292,50 лева.
При така установеното,частната жалба е частично основателна,за сума в размер на 1 500 лева, определена вкл. съобразно минимално определения минимум в чл.7 ал.1 т.7 вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – адвокатско възнаграждение, както и разноски за превод на документи ,във връзка с изготвяне защитата на страната – 704,10 лева.
Правилни са съображенията на въззивния съд,че част от претендираните разноски / при това не само с оглед заявеният период на понасянето им – по п.1 и п.3 от списъка за разноски, но и за останалите периоди,съобразно съдържанието на предоставяната правна помощ / не съставляват разноски на [фирма], понесени по повод и за осъществяване защита в производството по ч.т.д.№ 2697/2015 год. на САС,ограничена до изготвянето на отговор на частната жалба. Единствено доказателство за понесени разноски във връзка с изготвянето му са преждепосочените фактура от 23.07.2014 год. и преводно нареждане от 28.07.2014 год.. Настоящият състав не споделя довода, че представените доказателства за понесени разноски,преди произнасянето на съда по съществото на частната жалба на противните страни – № 2131/18.08.2014 год., не могат да бъдат съобразени в производство по реда на чл.248 ГПК.Законът не визира преклузивен срок за представянето им – отговора на частната жалба, нито задължава страната за реалното разплащане на договорено възнаграждение за адвокатска защита към датата на първото реализирано от същата процесуално действие.Поради това и тези доказателства следва да бъдат съобразени, като депозирани преди произнасянето на съда, чието допълване по реда на чл.248 ГПК се претендира.Представените преводни нареждания, при липса на допълнително противопоставяне от ищците на факта за реално постъпили по сметка на адвокатското дружество суми / липса на доказателства за заверяване сметката на същото, съгласно чл.305 ТЗ / доказват разплащане на сума от 7 292,50 лв., част от която – разходи за превод на документи – 360 евро, равностойни на 704,10 лева. Така само възнаграждението за оказаната юридическа помощ възлиза на 6 588,40 лева.Основателно е,обаче, възражението на ответните страни за прекомерност и на така редуцираното спрямо общия претендиран размер адвокатско възнаграждение.Предметът на частното производство не разкрива прекомерна юридическа сложност,доколкото е сведено единствено до тълкуването на сключена между страните арбитражна клауза и нейната действителност, нито е налице изключителна фактическа обременителност на дължимите от процесуалния представител действия,ограничени до депозирането на отговор на частната жалба.Предвид последното,настоящият състав намира, че възнаграждение в размер от 1 500 лева се явява справедливо, при минимално определим според Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 1 177 лева, като следва да бъдат възмездени и понесените разноски за превод от 704,10 лева.Така частната жалба се явява основателна за сумата от 2 204,10 лева,до който размер въззивното определение следва да бъде отменено, с присъждането им в полза на жалбоподателя, а за разликата до претендираните 24 536,39 лева – потвърдено.
Несъстоятелно е възражението на ответните страни за нередовност на предявяване частната жалба, поради липса на представителна власт на адв. К., по преждеизложените съображения. Промяната в законното представителство на дружеството не е основание за автоматично прекратяване на сключен валидно, от предходен законен представител, договор.До материализиране на последващо изрично оттегляне на упълномощаването е налице валидно възникнала и съществуваща представителна власт.
С оглед преждеизложеното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 364/06.02.2015 год. по ч.гр.д.№ 2697/2014 год. на Софийски апелативен съд,в частта му с която е оставено без уважение искането на [фирма], за присъждане на разноски, по реда на чл.248 ал.1 ГПК,с допълване на определение № 2131/18.08.2014 год. на Софийски апелативен съд, за сума в размер от 2 204,10 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА [фирма], [фирма] и [фирма], на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК,да заплатят на [фирма] разноски за производството по ч.т.д.№ 2697 / 2014 год. на САС, в размер на 2 204,10 лева .
ПОТВЪРЖДАВА определение № 364/06.02.2015 год. по ч.гр.д.№ 2697/2014 год. на Софийски апелативен съд в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :