О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 18.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 522 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. АД чрез юрисконсулт Щ. Р. срещу решение № 105/12.03.2012 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по в.т.д. № 678/2011 г. в частта, с която е уважен иск срещу касатора на основание чл.59 ал.1 ЗЗД за сумата 62374.19 лв. с лихви и разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – К. П. Б. АД не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Пловдивски окръжен съд /ПОС/ са предявени искове от Кораборемонтен завод П. Б. АД срещу касатора за сумата 64220.42 лв., лихва до завеждане на иска върху тази сума в размер на 11745.56 лв. и обезщетение за ползване на съоръжения в размер на 1400 лв. Претенциите са свързани с начислена от ответника и платена от ищеца такса за „достъп и пренос на електроенергия през електроразпределителната мрежа”. Ищецът твърди, че неправилно са му начислени посочените по-горе такси, с които ответникът се е обогатил за негова сметка, тъй като описаните в исковата молба съоръжения са негова собственост и обслужват него и други потребители на електроенергия. Иска връщане на платената такса, лихва за забава и обезщетение за ползване на неговата собственост. ПОС е уважил иска за 11122.61 лв., представляваща недължимо платена сума за такса пренос по електроразпределителната мрежа и за 537.43 лв. – лихва върху тази сума до завеждане на исковата молба. Отхвърлил е исковете до предявените размери и изцяло иска за 1400 лв. за ползване на съоръженията. По жалби на двете страни срещу първоинстанционното решение в цялост, П. е отменил решението на ПОС и е постановил друго, уважаващо първия иск за 62374.19 лв., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка обедняването на ищеца за посочен период от време със законна лихва от исковата молба и разноски. В останалата част предявените претенции са отхвърлени. Пред П. ищецът е уточнил, че правното основание на претенциите му е не чл.55 ал.1 ЗЗД, както първоначално е посочил, а чл.59 ЗЗД. Уточнението е направено след оставяне на исковата молба без движение от П. с указание ищецът да конкретизира искането си с оглед противоречие между петитум и изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Няма изменение на фактическите твърдения и обстоятелства, от които ищецът извежда претенциите си. П. е приел, че ищецът е правоприемник на „Рибно стопанство” и на територията му са изградени два електропровода, свързващи трансформаторни подстанции, както и подстанция „Рибари”, които са негова собственост. От тази подстанция са свързани трафопостове, които обслужват ищеца и други потребители на електроенергия. През посочения от ищеца период на него му е начислявана и той е платил такса за право на достъп и пренос на електроенергия през електроразпределителната мрежа. П. е приел, че цената, по която се предоставя услугата на крайния потребител включва цена за достъп до електроразпределителната мрежа /решение на ДКЕВР Ц – 021/26.06.2008 г./ и начислената такса от ответника е на законно основание, поради което е неприложима разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД, каквато квалификация първоначално е дал ищецът. Квалификацията е по чл.59 ЗЗД, както е уточнил ищецът пред П. при същите твърдения и факти. На основание чл.59 ЗЗД тази претенция е основателна, тъй като посочените от ищеца съоръжения, негова собственост, са част от изграден пръстен на средно напрежение, чрез който се захранват и други потребители /заключение на вещо лице инж. Б./. Те не служат само за снабдяване на ищеца и тъй като са изградени от него и са елемент от разпределителната мрежа, следва да бъдат изкупени в дадения от закона срок – края на 2011 г. /§ 4 от ПЗР на ЗЕ/. До изкупуването им ответникът ги ползва за снабдяване с електроенергия на потребители и доколкото тези съоръжения са собственост на ищеца ответникът се е обогатил за негова сметка чрез заплащането на съответна такса. Поради липса на изрична разпоредба, уреждаща имуществените отношения в такива заварени случаи, при които енергийните дружества ползват чужда собственост, която подлежи на изкупуване, П. е приел, че тези отношения следва да се уредят по реда на общите разпоредби на гражданското право при липса на сключен договор. П. е квалифицирал иска по чл.59 ЗЗД и е уважил същия, като е приел, че ответникът се е обогатил с платените от ищеца такси в размер на 64220.42 лв. за негова сметка. Лихва за тази сума му се дължи само от исковата молба, поради липса на покана от по-предходна дата.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК:
1. „Допустимо ли е изменение на иска по основание пред втората инстанция?” Касаторът твърди, че разрешението на този въпрос е в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, както и на приложени решения на тричленни състави на ВКС по ГПК. Вярно е, че ищецът е уточнил пред П., че исковата му претенция е с правно основание чл.59 ЗЗД докато в исковата му молба е посочено като основание чл.55 ал.1 ЗЗД, но в уточнението пред П. ищецът не въвежда нови факти и обстоятелства, от които извежда претенциите си, а коригира само сочената квалификация. Съгласно ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, т.9 пред въззивния съд не са допустими тези форми на изменение на иска, които съчетават предявяване на нов иск чрез замяна или прибавяне на ново основание, петитум или страна. Ищецът не би могъл да изтъкне във въззивната инстанция нов юридически факт като ново основание на иска си в сравнение с този, посочен в исковата му молба, нито да насочи иска към нов ответник вместо или наред с първоначалния. Подобно изменение на иска, изразяващо се в промяна на петитума би довело до нов иск, което е недопустимо да стане във въззивно производство. В конкретния случай, ищецът е направил уточнение на квалификацията на иска си, като е посочил, че претенцията му се основава на чл.59 ЗЗД, докато в първоначалната му искова молба е посочен чл.55 ал.1 ЗЗД. Ищецът не е направил никакви уточнения или промени в изложените твърдения и факти, от които извежда претенцията си. Става въпрос за различни хипотези на неоснователно обогатяване, които съдът ще квалифицира в постановения от него акт, но в рамките на очертания правен спор от ищеца с исковата му молба. Доколкото в случая е налице само уточнение от ищеца на правната квалификация, която е възприета и от П. с оглед наличието на посоченото по-горе решение на ДКЕВР, не е налице изменение на иска в неговия петитум, приложено е разрешението дадено в т.4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради което няма противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС, обективирана в посоченото ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, нито с приложените решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
2. „Може ли крайният снабдител да използва съоръжения – част от електроразпределителната мрежа?” Разрешението на този въпрос, заедно с разрешението по първия въпрос касаторът свързва с постановяване на осъдително решение от П.. Така формулираният втори въпрос не е такъв по смисъла на т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, доколкото за разрешението му касаторът излага доводи за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Касаторът поддържа наличие на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което мотивира само с липсата на практика на ВКС по приложението на ЗЕ по този въпрос. Твърдението за липса на съдебна практика на ВКС по формулиран от касатора въпрос, свързан с доводи за неправилност, не обуславя наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито са представени доказателства да са сторени разноски от тази страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105/12.03.2012 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. № 678/2011 г. в частта, с която е уважен иск на К. П. Б. АД срещу Е. АД на основание чл.59 ал.1 ЗЗД за сумата 62374.19 лв. с лихви и разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.