О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр. София, 18.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми март , през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. ч.т.д. № 492/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Топаз Мел“ ООД, [населено място], против определение № 442/11.12.2018 г. по ч.гр.д. № 398/2018 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено определение № 359/24.10.2018 г. по гр.д. № 78/2018 г. на Окръжен съд Ямбол, с което молбата на настоящия частен касатор за изменение на решение № 24/25.09.2018 г. по последното, в частта за разноските, е оставена без уважение.
Жалбоподателят счита, че процесното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с процесуалните правила. Излага съображения за необоснованост на процесното определение. Твърди, че е признал иска, както и че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, което кумулативно обуславя наличието на всички предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК за освобождаването му от отговорността за съдебните разноски. Сочи, че ищецът /длъжник в изпълнителното производство/ е можел да подаде молба за прекратяването му, вместо да завежда исково производство.
Ответната страна В. М. В. – М. оспорва допустимостта, наличието на предпоставки за допускане до касационно обжалване и основателността на частната жалба. Моли за присъждане на разноски.
Като съобрази всички данни по делото, настоящият състав намира , че частната касационна жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна срещу валиден и допустим съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че фактическият състав на чл. 78, ал. 2 ГПК обхваща две предпоставки, които следва да са налице в условията на кумулативност – признание на иска и поведение на ответника, което не е дало повод за завеждане на делото. В случая е възприето наличието единствено на първата от тези две предпоставки /признанието на иска/, но образуваното против ищеца изпълнително дело за вземането, което към датата на подаване на исковата молба е прекратено по силата на закона, при липса на нарочно постановление на съдебния изпълнител, е обусловило необходимостта от защита на длъжника по исков ред, чрез предявяване на установителен иск за недължимост на сумите по издадения изпълнителен титул.
В обосноваване допускане на касационното обжалване страната не е формулирала материално- или процесуалноправни въпроси. Посочва, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 ГПК. Бланкетно се поддържа, че с атакувания съдебен акт въззивният се е произнесъл по няколко материално- и процесуалноправни въпроса, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди се противоречие с преюдициално заключение на СЕС, както и с Постановления и Тълкувателни решения на ВС и ВКС, без да са посочени конкретни актове.
Настоящият състав намира, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване. Приложното поле на касационното обжалване в изложението е обосновано само с твърдения, че с обжалваното определение са решени няколко материално- и процесуалноправни въпроса, които удовлетворяват специалните селективни критерии на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, а това твърдение предполага въпросите да бъдат изведени и формулирани служебно от касационната инстанция. В т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че с оглед принципа на диспозитивното начало ВКС може само да уточни и конкретизира правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда вместо касатора и от сочените от него факти и обстоятелства по касационната жалба. Изчерпателното възпроизвеждане на законовите текстове на чл. 280, ал. 1 ГПК не съставлява основание за допускане до касационно обжалване при липсата на конкретно формулиран въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в своя акт.
Ответната страна претендира разноски. Договореното възнаграждение в размер на 600 лв., внесено изцяло в брой, се удостоверява с представен списък на разноски и договор за правна помощ, който с оглед задължителните постановки в т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК, ВКС има характер на разписка. Искането съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК основателно и следва да се уважи.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 442/11.12.2018 г. по ч.гр.д. № 398/2018 г. на Апелативен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Топаз Мел“ООД, [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] 1407, район Лозенец, бул. „Д. Б.” № 83-85, ет. 5, да заплати на В. М. В. – М., сума в размер на 600.00 лв., представляваща разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: