1
4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 22.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2866 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от И. К. Т. и Т. М. Т., чрез адв. Р. С., АК – Варна, касационна жалба против решение № 307 от 09. 03. 2017 г. по в. гр. д. № 3064/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 411 от 06. 02. 2013 г. по гр. д. № 3414/2012 г. на Варненския районен съд и са осъдени И. К. Т. и Т. М. Т., на осн. чл. 75 ЗС, да предадат на Г. А. П. владението върху 1/2 идеална част от недвижими имоти, находящи се в [населено място], общ. А., които по действащия РП, одобрен със заповед № 1074/20. 06. 1984 г. на председателя на ОНС – Варна, съставляват УПИ № VI-191, в кв. 10, с площ от 1120 кв.м. и УПИ № V-191, с площ от 1400 кв.м., ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с площ от 239 кв.м., гараж, склад с площ от 55 кв.м., склад с площ от 90, 30 кв.м., гъбарник (оранжерии и производствен комплекс), малък басейн, използван за резервоар за вода, тенис – корт на покрива на гъбарника, 19 кв.м. тераси.
Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Г. А. П., чрез пълномощника си адв. К. К., АК – Варна, изразява становище за неоснователност на същата, правилност на решението и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Делото има за предмет предявен от Г. А. П. против И. К. Т. и Т. М. Т. иск с правно основание чл. 75 ЗС, за възстановяване на нарушено владение върху 1/2 идеална част от УПИ № VI-191, в кв. 10, с площ от 1120 кв.м., и УПИ № V-191, в кв. 10, с площ от 1400 кв.м., находящи се в [населено място], общ. А., ведно с построените в имотите двуетажна жилищна сграда с площ от 239 кв.м., гараж, склад с площ от 55 кв.м., склад с площ от 90, 30 кв.м., гъбарник (оранжерии и производствен комплекс), малък басейн, тенис – корт на покрива на гъбарника, 19 кв.м. тераси.
С решение № 411 от 06. 02. 2013 г. по гр. д. № 3363/2012 г. на ВРС, 12 с-в, потвърдено с решение № 1182 от 5. 06. 2013 г. по в. гр. д. № 1146/2013 г. на ВОС искът по чл. 75 ЗС е бил отхвърлен по съображения, че ищецът не е доказал несеквестируемост на имота към 13. 09. 2011 г. (извършване на въвода), няма доказателства да е бил регистриран като земеделски производител и това да е единственото му жилище.
Въззивното решение е отменено с решение № 125 от 04. 11. 2015 г. по гр. д. № 5502/2013 г. на ВКС, II г.о. и делото е върнато на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав, като са дадени указания, свързани с приложението на чл. 444, т. 5 и т. 7 ГПК.
При повторното разглеждане на делото, за да уважи иска, съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът Г. А. П. е във владение на процесния имот от 1980 г., когато го е закупил с н.а. № 68, т. I, дело № 264/1980 г. С влязло в сила съдебно решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 27. 09. 2000 г., същият е бил осъден да плати на ответниците сумата 35137, 44 лв. С постановление за възлагане на недвижим имот от 20. 01. 2009 г. имотът е възложен на ответниците и с протокол за принудително отнемане от 13. 09. 2011 г. на съдебния изпълнител същите са били въведени във владение. Ищецът е бил регистриран като земеделски производител на 1. 01. 2000 г., в качеството си на ЕТ, на 10. 01. 2005 г. в лично качество, с пререгистрация от 18. 03. 2005 г. От 1980 г. до 13. 09. 2011 г. имотът не е бил изоставян от ищеца. П. е като оранжерия и гъбарник, произвеждал разсади, отглеждал зеленчуци и билки. С така осъществяваната стопанска дейност се е препитавал. Жилищната сграда конструктивно и функционално е свързана със стопанските постройки и не може да бъде отделена от тях, нито да се осигури самостоятелен достъп до същата.
От правна страна искът е приет за основателен. Правните изводи са съобразени с указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, според които в производството по чл. 75 ЗС, когато „нарушеното владение“ е извършено чрез действияа на съдебен изпълнител, последните, съгласно чл. 358 ГПК, подлежат на проверка за законосъобразност, включително и за спазване разпоредбата на чл. 444 ГПК, като меродавният момент, към който следва да се цени несеквестируемостта, е този на насочване на принудителното изпълнение – в случая налагане на възбраната от съдебния изпълнител. Съобразил е и указанията, според които всяко физическо лице, извършващо земеделска дейност в земеделско стопанство на територията на страната и издържащо се от тази дейност, попада под закрилата на чл. 444, т. 5 ГПК при индивидуално принудително изпълнение, като липсата на надлежна регистрация по Наредба № 3/29. 01. 1999 г. към налагане на възбраната не го лишава от тази закрила. Спазвайки тези указания, съставът на въззивния съд е приел, че към налагане на възбраната от съдебния изпълнител процесният имот е бил несеквестируем съгласно чл. 444, т. 5 и т. 7 ГПК. Ищецът бил земеделски производител – ползвал e имота като оранжерия и гъбарник, издържал се е от производство и продажба на разсади, зеленчуци и билки, а е бил и регистриран като земеделски стопанин, с последна пререгистрация от 18. 03. 2009 г. Имотът включва и единственото му жилище, което не може да бъде отделено като самостоятелно такова от стопанските сгради, нито може да се осигури самостоятелен достъп до същото. Приел е, че след като принудителното изпълнение е насочено срещу несеквестируемо имущество, относно което е осъществена публична продан, то нареждането на съдебния изпълнител за отнемане на имота от ищците е незаконосъобразно и следва да се постанови възстановяване на нарушеното, чрез незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, владение.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа формално позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но със същото не се поставя никакъв материалноправен или процесуалноправен въпрос. Развити са оплаквания за незаконосъобразност на решението, поради постановяването му без да се изследва обстоятелството дали към въвода във владение процесният имот е служил за осъществяване на стопанска дейност от ищеца и дали тази дейност е била основен източник за неговата издръжка и тази на семейството му, както и поради несъобразяване с факта, че същият не е бил регистриран като земеделски производител. Тези оплаквания представляват касационни основания за неправилност на решението по чл. 281 ГПК и разглеждането им в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Проверката за правилност на съдебния акт би могла да се извърши само в случай, че същият бъде допуснат до касационен контрол. Касационният съд би могъл само да конкретизира и квалифицира поставен от жалбоподателя правен въпрос, но не е длъжен и няма право да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол, само по себе си, е достатъчно за недопускане касационно обжалване на въззивното решение. В посочения смисъл са мотивите в точка 1 от тълкувателно решение № 1/2010 г. ОСГТК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не се обосновава и наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и че засегнатите от касаторите проблеми са поставени към момента на въвода, който момент не е релевантен, както е прието и в тълкувателната част на мотивите на отменителното решение на ВКС.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното решение на Варненския окръжен съд.
При този изход на делото жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Г. А. П. сумата 450 лв. разноски за настоящата инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 307 от 09. 03. 2017 г. по в. гр. д. № 3064/2015 г. на Варненския окръжен съд, ГО.
ОСЪЖДА И. К. Т. и Т. М. Т. да заплатят на Г. А. П. сумата 450 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: