4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 24.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………….…., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 3639 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 9836 от 13.VІІІ.2014 г. на М. Р. Р. със съдебен адрес в село Горно А., [община], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Р. против определение № 1705/17.V.2014 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, постановено по ч. гр. д. № 1057/2014 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу определение № 5922 на СГС, ТК, с-в VІ-16, от 23.ІХ.2013 г. по т. д. № 4541/2012 г. за прекратяване на първоинстанционното производство, като образувано по иск на лице, което никога не е имало качеството на член на ответната ПП „Зелена партия”.
Оплакванията на частния касатор Р. са за „неправомерност” и необоснованост на въззивното определение, както и за постановяването му при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. и на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС относно правото на справедлив процес. С оглед това се претендира касиране на атакуваното въззивно определение, както и отменяване на потвърденото с него прекратително определение на СГС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд: „за продължаване на съдопроизводствените действия срещу конституирани от ищеца по делото ответници” (вкл. него самия, като пор. # 8 – бел. на ВКС), като се присъдят направените от последния за настоящето пр-во по чл. 274, ал. 3 ГПК разноски в размер на 607.60 лв. (шестстотин и седем лева и шестдесет стотинки), съгласно приложен Списък по чл. 80 ГПК, включващ заплатената по с/ка на ВКС държавна такса и адвокатски хонорар за един адвокат от АК-Р.. Наред с този петитум, частният касатор Р. поддържа и особено искане за спиране на пр-вото по делото по реда на чл. 631, ал. 1 ГПК – с оглед отправянето на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, на основание чл. 267, ал. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз, по общо 9 въпроса, нито един от които не се отнася до валидността на Х. на основните права на Европейския съюз /по-специално чл. 12 и чл. 47 от същата/.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Р. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран въпрос (бил той материално- или процесуалноправен), се позовава на решения на отделни състави от ГК на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, на други негови актове, издадени по наказателни дела (т.е. по реда на НПК /отм./), а също и на практика на ВАС и СГС, създадена на плоскостта на приложението на АПК и на ЗОДОВ, повтаряйки в крайна сметка оплакванията си за извършено от състава на САС „игнориране на основаните доказателства по делото и твърденията в исковата молба, респ. тяхното изопачаване или превратно тълкуване”, и следвайки представата, че противоречието на обжалвания съдебен с „константна практика на ВКС несъмнено представлява както основание за допускане на касационно обжалване, така и отменително основание” .
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация ПП „Зелена партия” писмено е възразила чрез своя законен представител М. С. Д. както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност /”неправомерност”/ на атакуваното определение на САС, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на М. Р. Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд. Върховният касационен съд не може и не е длъжен да извежда релевантния въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Поради това непосочването на въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, който е от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (в случая тези по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК). От друга страна, погрешното отъждествяване на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с основания за допустимост на касационния контрол по никакъв начин не обосновава приложимостта на последния.
В заключение, тъй като нито един от 9-те въпроса в искането на Р. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности не се отнася до валидността на Х. на основните права на Европейския съюз (2012/С 326/02) – по-специално чл. 12 относно „Свобода на събранията и сдруженията” и чл. 47 относно „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес” от същата, то ще следва да бъде отклонено: вкл. и по съображението, основано върху текста на чл. 629, ал. 3 in fine ГПК, че смисълът и значението на визираните в особеното искане към частната касационна жалба две разпоредби от Х. са „толкова ясни, че не будят никакво съмнение”, особено на плоскостта на сравнението им с разрешенията по чл. 130 ГПК и съответно – по чл. 278, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1705 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 17.V.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 1057/2014 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ОСОБЕНОТО ИСКАНЕ на М. Р. Р., Е. [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], [община] ЗА СПИРАНЕ на настоящето касациононото производство по реда на чл. 631, ал. 1 ГПК и ОТПРАВЯНЕ НА ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ до Съда на Европейските общности по въпроси с поредните номера 1-9 от настоящата частна касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2