О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр. София, 24.07.2017г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 1878 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 937 от 01.02.2017 г. на М. С. П. и Х. И. П. чрез адвокат К. С. от АК – П. против определение № 31 от 23.01.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, ГК, I въззивен граждански състав.
Ответникът по касация Е. И. Г. е подала писмен отговор, с който възразява срещу основателността на жалбата и допустимостта да бъде разгледана от ВКС. Претендира разноски.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани лица и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Компетентен да се произнесе по нея е Върховният касационен съд.
Преди да пристъпи към разглеждане на частната жалба по същество, ВКС следва да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение № 910 от 02.12.2016 г., постановено по гр.д.№ 1015/2016 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което (във фазата по допускането на съдебна делба) е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до решаване с влязло в сила решение на спора по гр.д.№ 367/2015 г. също по описа на Районен съд – Велинград. Въззивният съд е споделил изцяло доводите на първата инстанция, а именно, че изхода на делбеното производство е обусловен от правилното решаване на спора по чл. 227, б. „в” ЗЗД по отношение на един от делбените имоти – втория етаж от двуетажната къща, намираща се в УПИ VII – 8638, в кв. 282 по плана на [населено място], предмет на гр.д.№ 367/2015 г.
Искането за допускане на обжалването се поддържа по въпросите:
(1) „При заведен иск за делба на няколко наследствени имота и движими вещи от един от наследниците, при наличие на преюдициалност само по отношение на един от имотите, следва ли да бъде спирано делото за делба за всички имоти и движими вещи, или делото следва да продължи за допускане до делба на другите имоти и вещи, а да бъде спряно само по отношение на този имот, за който има преюдициален спор на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?” – с довод, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и
(2) „Могат ли в първата фаза на делбата да се съединяват в делбения иск и конститутивни искове, с които се създава нова по характер съсобственост, различна от законните дялове към този момент ?” – с довод, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с т. 3, б. „а” ППВС № 7/1973 г. и с Р № 148 от 10.03.1997 г. по гр.д.№ 1192/1996 г. на ВКС, І г.о. Касаторите се позовават и на Определение № 365 от 18.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 312/2011 г. на ВКС, І г.о.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси по следните съображения:
На първо място, и двата поставени въпроса нямат обуславящо значение за изхода на делото. Първият е поставен некоректно – в противоречие с данните по делото, видно от които делото за делба е образувано по искането на Е. И. Г., касаещо дворното място УПИ VІІ-8638 в кв.282 по плана на [населено място], ведно с построените в него масивна жилищна сграда (състояща се от изби и от два самостоятелни жилищни етажа), гараж и четири селскостопански сгради, като е твърдяла съсобственост върху втория жилищен етаж в зависимост от изхода на гражданските дела с №№ 603/2015 г. и 367/2015 г. на РС – Велинград и индивидуална собственост по отношение на останалите обекти. Включването в предмета на делото на движимите вещи (10 бр. говеда) и второстепенната сграда с площ 114 кв.м. в ПИ № 168035 в землището на [населено място] е реализирано по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК по инициатива на едната от настоящите касатори – М. С. П., а не е предприето от ищцата Г.. Вторият въпрос също не кореспондира с данните по делото, тъй като спирането на делбата до приключването на производството по висящия спор за отмяна на дарението на втория самостоятелен жилищен етаж (то самото – спряно до приключването на спора по чл. 21, ал. 4 СК) няма за процесуална последица разширяване предмета на делбеното дело с включване в него на заявеното за защита в обуславящото дело потестативно право по чл. 227, б. „в” ЗЗД. Последното означава, че освен общото основание за допускане на обжалването, по отношение на втория въпрос отсъстват и допълнителните такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като не е налице противоречие между въззивното определение – от една страна, а от друга – задължителната съдебна практика (т. 3, б. „а” ППВС № 7/1973 г.) и практиката на съдилищата – Р № 148 от 10.03.1997 г. по гр.д.№ 1192/1996 г. на ВКС, І г.о. (в смисъла на разясненията по т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК). По отношение на първия въпрос също отсъства релевирания от касаторите допълнителен селективен критерий (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), тъй като с Определение № 365 от 18.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 312/2011 г. на ВКС, І г.о. е разяснено, че способът и резултатът при извършването на делбата би бил различен, ако в едно производство се извърши съдебна делба за всички съсобствени имоти в сравнение с хипотезата на предявени в отделни дела искове за делба. Общият интерес на съделителите е да се елиминира способа по чл. 348 ГПК (изнасяне на публична продан), като всеки от сънаследниците получи дял в натура, правото на което се гарантира най-пълно именно чрез включването в предмета на едно делбено дело на всички имущества, за които отделните групи страни поддържат да имат наследствен характер. Наличието на посочената задължителна практика (споделяна от настоящия състав и кореспондираща с въззивното определение) изключва допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед настоящото произнасяне касаторите следва да заплатят на ответницата по касация разноските за защитата й пред ВКС – сумата 100 лева съгласно ДПЗС № 003543 от 20.02.2017 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 31 от 23.01.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, ГК, I въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА М. С. П. и Х. И. П. ДА ЗАПЛАТЯТ на Е. И. Г. сумата 100 (сто) лева – разноски за защитата й пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: