О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
С., 26.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдията П. ч.гр.д. № 4202 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството по делото е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК и е приключило с определение № 463 от 8.12.2017г., с което съдът е потвърдил определение № 179 от 29.05.2017г. по гр.д.№ 2105/2017г. от на друг състав на Върховен касационен съд.
След постановяването му е постъпила молба с вх.№ 13406 от 13.12.2017г. от ответника в производството Д. С. К., чрез процесуалния представител адвокат Г. с искане за присъждане на поисканите с отговора, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., реално извършване на които е установено с приложен договор от 10.10.2017г.
След изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 ГПК, е постъпила молба с вх.№ 2329 от 8.03.2018г. от частния жалбоподател по делото Н. М. Н., съдържаща:1/. искане, на основание чл.63 ГПК, да бъде продължен с един месец срока поради внезапно тежко заболяване /без да се уточнява кой срок/, като прилага болничен лист, установяващ временна нетрудоспособност за периода 1.03.3018г. – 14.03.2018г., 2/. Уведомление до съда, че оттегля представителната власт и пълномощията на всички процесуални представители и 3/. Искане за предоставяне на правна помощ – без да конкретизира, във връзка с какво процесуално действие се прави искането.
С разпореждане от 9.03.2018г. е указано на молителя да конкретизира исканията си.
На 12.03.2018г. е постъпило възражение /с вх.№ 2556/ от адвокат М., в качеството й на процесуален представител на Н. М. Н., с което се изразява становище за неоснователност на направеното искане за присъждане на разноски. Отделно се прави възражение за тяхната прекомерност.
С оглед изявлението на жалбопадетеля, съдържащо се в молба с вх.№ 2329 за оттегляне на пълномощията на всички процесуални представители, с разпореждане от 23.03.2018г., съдът предостави 7-дневен срок на молителя да заяви дали потвърждава действията на адвокат М..
На 16.04.2018г. постъпи заявление с вх.№ 3821 от адв.Н. М. Н. от [населено място], с което отново: 1/.На основание чл.63 ГПК се прави искане за удължаване с минимум един месец на срока /без да се уточнява кой срок/ поради внезапно тежко заболяване с приложен болничен лист, установяващ временна нетрудоспособност за следващ период: 13.04.3018г.–26.04.2018г., 2/Уведомява се съда, че оттегля представителната власт и пълномощията на всички процесуални представители и 3/.Прави искане за предоставяне на правна помощ – без да конкретизира, във връзка с какво процесуално действие се прави искането.
На същата дата 16.04.2018г. са постъпили още две заявления от адв.Н. М. Н.: с вх.№ 3893, с което се потвърждават действията на адвокат М. и с вх.№ 3894, с което се уточнява, че заявеното искане е за удължаване на срока за „защита срещу поредното неправомерно искане да бъде репресиран и ограбван”. Доколкото последните две заявления /с вх.№ 3893 и с вх.№ 3894/ са последващи и доколкото съдържанието на заявление с вх.№ 3821 се припокрива с това с вх.№ 2329, което заявления с вх.№ 3893 и с вх.№ 3894, конкретизират, настоящият съдебен състав приема, че имплицитно изразената воля от страна на молителя е, че той не поддържа заявлението си с вх.№ 3821. Съдът следва да се произнесе по възражението по чл.248 ал.2 ГПК, подадено от адв. М., доколкото със заявление с вх.№ 3893 молителят го е потвърдил и то съдържа защитата, конкретизирана със заявление с вх.№ 3894.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав на Върховен касационен съд, намира по подадените заявления следното:
Съгласно чл.248 ал.1 ГПК – в едномесечен срок от постановяване на решението, в закрито заседание /ал.3/, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските.
Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71 ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. В конкретния случай – искането на ответната страна касае допълване на определение на съда, с присъждане на направените разноски за правна защита „за изготвяне и депозиране на писмен отговор по частна жалба”, включващи възнаграждението за един адвокат.
Съгласно чл. 78 ГПК на възмездяване подлежат само заплатените от страната разноски. ОСГТК на ВКС прие в т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г., че когато в представения договор за правна защита и съдействие /както в настоящия случай, в сключения на 10.10.2017г. между ответната страна Д. С. К. и адвокат Г. договор, находящ се на стр.19 от делото/ е вписано, че договореното адвокатско възнаграждение е „заплатено изцяло и в брой при сключване на договора, за което плащане договорът в тази част има силата на разписка”, същото е достатъчно да удостовери реално извършено плащане. С оглед изложеното и на основание чл.78 ал.3 ГПК, искането на ответната страна е основателно.
С оглед направеното възражение за прекомерност, настоящият съдебен състав дължи преценка за неговата допустимост и основателност. Като съобрази, че приключилото производство по чл.288 ГПК се развива в закрито заседание, като ответната страна прави искането си за присъждане на разноски след постъпването на касационната жалба и без на касатора да се изпраща копие от същото, намира, че направеното с процесната молба възражение е своевременно. Разгледано по същество, обаче същото е неоснователно, защото удостоверената като реално заплатена сума от 500лв. е в минималният възможен размер, определен съгласно императивните разпоредби на чл.78 ал.5 ГПК, във вр. с чл.9 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2014г./ДВ бр.84/2016г./ за минималния размер на адвокатските възнаграждения и за съда не съществува процесуална възможност допълнително да намалява адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 463 от 8.12.2017г по ч.гр.д.№ 4202/2017г. на Върховен касационен съд като ОСЪЖДА Н. М. Н. със съдебен адрес: [населено място] [улица] да заплати на Д. С. К. със съдебен адрес: [населено място] [улица] сумата от 500 лв./петстотин лева/, разноски за адвокатско възнаграждение .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.