О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 27.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №810/2019 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК
Образувано е по частна жалба на М. Л. Ж., чрез назначения особен представител адв. Д. Г. от АК- В. срещу въззивно определение № 466 от 01.08.2018г по ч.гр.дело № 393/2018г на Варненски апелативен съд в тази негова част ,с което е потвърдено определение №1685/29.06.2017г, с което е прекартено производството по гр.д №1478/2018г на Варненски ОС поради недопустимост на иска.
В частната жалба , изготвена лично от касатора М. Л. Ж., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора [населено място] ,се съдържа оплакване че съдът не се е запознал с исковата молба и твърденията в нея,които твърдения за действия бездействия на разследващите се отнасят до пр.пр.№5754/2013г на ВРП , а не до воденото преди наказателно дело ,по което е осъден с влязла в сила присъда. В изложение се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие с ТР №1 /2013г ОСГТК на ВКС, като правен въпрос не е формулиран въпрос .Твърдението е за необсъждане на всички доказателства като служебно вменено задължение на въззивния съд и също така задължението да изложи мотиви , да се поизнесе по цялото искане В случая съдът е изложил съображения единствено и само по отношение недопустимостта на иск по чл. 2 ЗОДОВ, но не и по евентуалното основание на чл. 45 ЗЗД , за което липсват мотиви.По тези съображения , както и поради това , че в мотивите е обсъждано наличието на влязла в сила присъда спрямо ищеца от 2006г. и друго водено от ищеца дело №1387/2016г. се поддържа очевидна неправилност на определението и основание по чл. 280, ал.2 ГПК .
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не отговаря на критерия на чл. 280 ал. 1 от ГПК да е поставен правен въпрос,свързан с решаващите съображения на съда , в решаваща за изхода на делото насока и не е налице основание по чл. 280 , ал.2 ГПК .
Допустимостта на предявения иск се преценяват от съда служебно , включително от въззивния съд при обжалване на преграждащото определение,въз основа на обстоятелствените твърдения на ищеца в исковата молба и отправеното искане (петитум). Исковата молба на М. Л. Ж. е депозирана до ОС Варна с вх. № 19207/26.06.2018г при посочена цена на иска – 200 000 лева и посочена от страната квалификация: «чл. 2 от ЗОДОВ и/или чл.45 и сл. ЗЗД – според практиката на ВКС» Твърденията в случая са за нарушения на разследващите органи, според ищеца изразяващи се в «отказ и неразглеждане на доказателствени материали и свидетелски показания,приложени по пр.пр.№5754/2013г на ВРП, както и недопускане свидетели до разпит» .В исковата молба са посочени поименно шест лица,за които било отказано да бъдат разпитани като свидетели .Изтъкнато е съществуването на две СМЕ, като едната отхвърля другата, а са приети като доказателства без да се дават обяснения , както и че ВРП отказва да направи на ищеца копия от преписката. Поради това ищецът иска от съда разледващият орган – в лицето на Прокуратурата да бъде наказан и осъден. Вреди не са конкретизирани, посочено е че «същите не могат да се възстановят абсолютно по никакъв начин».
Съображенията на въззивния съд за недопустимост на предявения иск са , че при изложените от ищеца обстоятелства , които по констатация на съда са аналогичтни с тези по приключилото гр.д №1378/2016г на ВОС,образувано по негова искова молба и прекратено на същото основание ,че отговорност по реда на ЗОДОВ от разследващите и правораздавателни органи се носи само тогава , когато действията и бездействията им са отменени като незаконосъобразни. За отстраняване на пропуските допуснати при разглеждане на наказателното производство са предвидени процесуални възможности в НПК,те могат да се упражнят до приключването му с окончателен акт,а тяхното преразглеждане от граждански съд е недопустимо . Въззивният съд е посочил в мотивите си и хипотезите, при които съгласно ЗОДОВ вреди от незаконосъобразни действия на разследващите органи подлежат на обезщетгение по този закон .
Обективираната по този начин в определението решаваща дейност на съда по допустимостта на иска е мотивирана . Не е налице противоречие с изтъкнатото ТР №1/09.12.2013г ОСГТК на ВКС по въпрос, засягащ служебното задължение на съда да мотивира актовете си и да обсъди доказателствата.В случая доказателства, които съдът да приеме и обсъди, не са били представени от ищеца с исковата молба .
Обжалваното определение не обективира и предпоставките за твърдение ,че съдът не е разгледал и не се е произнесъл по цялото искане. Изводът за недопустимост на иска е мотивиран от обстоятелственото съдържание на исковата молба в неговата цялост и отправеното искане до съда , а не от квалификацията , която ищецът е сочил.Варненски АС е изтъкнал изчерпателността на основанията при отговорност за вреди по ЗОДОВ с оглед причината за това законодателно решение : недопустимо е граждански съд на общо основание по иска за вреди да преценява законността при действията или бездействията на разследващите по реда на НПК , освен в хипотезите по ЗОДОВ .
Предвид вече изложеното,не е налице основание за допускане до касационно обжалване на поради очевидна неправилност на определение № 466 от 01.08.2018г на Варненски апелативен съд. Съображенията на назначения за осочен представител адв. Д. Георгиеване не могат да се подведат под разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Не е довод за очевидна неправилност и посочеването на обстоятелства,служебно известни на съда.В касационната жалаба не се оспорва верността им,а правна относимост на същите .
По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 466 от 01.08.2018г по ч.гр.дело № 393/2018г на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.