4
Върховен касационен съд на Р. Б. ТК, ІІ т.о. дело № 663/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр.С., 28.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 663/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. от[населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д.П. от АК-В. срещу въззивното решение на В. окръжен съд № 176/20.04.2010 год. по в.т.дело № 300/2010 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на В. районен съд, VІІІ състав от 11.11.2009 год. по гр.дело № 8477/2007 год., както и допълнителното решение от 08.01.2010 год., постановено по същото дело, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма],[населено място] иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 2 525,40 лева, представляваща договорна неустойка за забавено изпълнение за периода от 15.12.2006 год. до 15.05.2007 год. на задължението на изпълнителя-ответник да предаде на възложителя необходимите документи за издаване на разрешение за въвеждане в експлоатация на изградената газопроводна и отоплителна инсталация.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е тълкувал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В изложението си към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа, че от съществено значение за точното прилагане на закона е поставеният процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, което в случая въззивният съд не е сторил при постановяване на обжалваното решение. Излага доводи за наличие на противоречива съдебна практика по материалноправния въпрос налице ли е изпълнение на договора за изработка при липса на изрично или мълчаливо изявление на възложителя, че счита работата за съобразена с договора. Позовава се на представени към жалбата две решения на ВКС, V г.о.: р.№ 1661/06.12.1999 год. по гр.дело № 972/1999 год. и р.№ 1100/04.07.2002 год. по гр.дело № 1876/2002 год. Приложени са и две определения на различни състави на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК, които нямат характер на съдебни актове, обосноваващи противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. З. на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка за забавено изпълнение от страна на ответника на задължението му по чл.7 от раздел ІV във вр. с чл.8 раздел ІІ на договора да предаде необходимите документи за въвеждане в експлоатация на изграденото от него процесно съоръжение. По делото е безспорно установено, че в изпълнение на сключен между страните договор за изработка ответникът е изградил договорената газопроводна и отоплителна инсталация и на 15.12.2006 год. е предложил на ищеца да подпише съставения акт за вложените материали, който е отказал да стори това. Не е изпълнил и задължението си да изплати остатъка от договорената цена, за което е бил осъден с решение № 1075/24.03.2008 год. по гр.дело № 4309/2007 год. на РС Варнапо предявен от изпълнителя иск. Отказа да подпише акта възложителят обосновава единствено с оспорване метража на вкопаване на тръбите в земята, въпреки че по делото липсват каквито и да е било доказателства относно наличието на отклонение от уговореното изпълнение. При тези фактически данни, анализирайки събраният по делото доказателствен материал въззивният съд е приел, че с необоснования си отказ да приеме предложеното му изпълнение възложителят сам е станал причина длъжникът да не изпълни своевременно задължението за предаване на необходимите документи за въвеждането на съоръжението в експлоатация. Направен е решаващият извод, че неизпълнението на длъжника е непосредствена последица от забавата на кредитора, което освобождава изпълнителят-ответник от отговорност за собствената му забава по отношение крайния срок за изпълнение на задължението му за представяне на необходимите документи, поради което искът за заплащане на претендираната неустойка е неоснователен.
При тези данни изложеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства е релевантен по делото, но по отношение на него не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Безспорна и трайно установена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните съгласно чл.235, ал.2 и 3 ГПК. В случая въззивният съд е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства както и доводите и възраженията на страните и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи. Тези действия на съда са в съответствие с посочената съдебна практика. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията му за погрешни крайни изводи досежно изпълнението на поетите договорни задължения представляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и по поставения от касатора материалноправен въпрос налице ли е изпълнение на договора за изработка при липса на изрично или мълчаливо изявление на възложителя, че счита извършената работа съобразена с договора. Разрешаването на този въпрос е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства по конкретното дело, които са различни за всеки отделен случай и в тази връзка представените с касационната жалба две съдебни решения на различни състави на ВКС не обосновават наличие на противоречива съдебна практика, тъй като са постановени при различна фактическа обстановка и касаят претенции за заплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка при възникнал спор относно обема и качеството на извършената работа, поради което са неотносими към настоящия спор.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд № 176/20.04.2010 год., постановено по в.т.дело № 300/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: