ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 133
София, 29.01.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 712 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на М. /М./ Г. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд /БОС/ от 30.ІІІ.2012г. по в.гр.д. № 96/2012г.
Ответникът по касационната жалба Н. П. Д. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК, приподписан от адв.Св.С., е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение БОС след връщането на делото за ново разглеждане от ВКС ІV ГО с решение от 16.І.2012г. по гр.д. № 1522/2010г. е обезсилил решението на Бургаския РС от 04.ХІІ.2009г. по гр.д. № 4594/2008г. в отхвърлителната му част по предявения от М. Г.Д. срещу Н. П.Д. иск за нищожност на договор за дарение, сключен между М.Д., Н.Д. и К. Н.Д., предмет на нот.акт № ***/198*г., поради противоречие със закона – чл.10 ал.1 ЗСГ /отм./ и е прекратил производството в тази му част и е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част по предявения от М.Д. срещу Н.Д. установителен иск за собственост на ? ид.част от имота, предмет на договора за дарение.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че искът за прогласяване нищожността на договора за дарение е недопустим поради отвод за пресъдено нещо. С влязло в сила решение предявените от М. Д. срещу Н. Д. по гр.д. № 2656/2007г. на БРС искове за прогласяване на същата сделка за нищожна поради противоречие със закона – чл.10 ал.1 ЗСГ /отм./, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави и морала са отхвърлени, т.е. със сила на пресъдено нещо е прието между страните и по настоящото дело, че дарението не е нищожно поради противоречие с чл.10 ал.1 ЗСГ /отм./. Налице е при това положение пълно субективно и обективно припокриване между правото, предмет на силата на пресъдено нещо по гр.д. № 2656/2007г., и правото по настоящото дело, с оглед на което повторно заведеното дело по иска за нищожност следва да бъде прекратено.
По установителния иск е прието, че той е неоснователен с оглед изхода на спора по гр.д. № 2656/2007г. – изключителен собственик на имота е ответника като законен наследник на надарената след смъртта й през 1995г.
В изложението на М. /М./ Г.Д. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че атакуваното решение било в противоречие с решението на ВКС по гр.д. № 1522/2010г. – съдът не се съобразил с него; неправилно съдът счел, че негово задължение съгласно дадените указания е единствено да изиска и приложи като доказателство гр.д. № 2656/2007г.; решението по това дело било на разположение на ВКС, поради което не в това се състояли указанията му, ясно било поставено задължението за произнасяне по същество по предявените искове, което съдът не сторил, постановявайки акт пряко задължителните указания на касационната инстанция. Съдът се позовал на недопустимо решение, постановено по гр.д. № 630/2009г., с което решение съдът се произнесъл по недопустим иск, излизайки извън предмета на спора, какъвто не е бил представен за разглеждане пред съда; недопустимото решение имало действие до обезсилването му. Поставя се въпросът при постановено недопустимо решение от същия по ранг съд допустимо ли е съдът да се позове на него при формиране на мотивите и правните изводи в решението. С позоваването на това недопустимо решение се отказвало произнасяне по съществото на спора, което било недопустимо предвид и общия принцип за правото на съдебен контрол на правоотношенията между страните. Даденото от БОС разрешение на спора било от значение относно преценката за допустимостта на съдебното решение, което било основание за допускане на касационно обжалване съгласно ТР № 1/2010г. на ОСГК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Изложението на касаторката не е съобразено с посочените изисквания. По единствено поставеният в него процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като в атакуваното решение липсват изводи за допустимост/недопустимост на решението на БОС от 30.ХІІ.2009г. по гр.д. № 603/2009г. /касационно обжалване на което не е допуснато с определение от 13.Х.2010г. по гр.д. № 627/2010г. на ВКС ІV ГО/, с което е отменено решението на БРС по гр.д. № 2656/2007г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от М. Д. срещу Н. Д. иск за прогласяване нищожността на договора за дарение по нот.акт № ***/198*г. поради заобикаляне на закона, противоречие със закона /чл.10 ал.1 ЗСГ /отм./ и противоречие с добрите нрави и морала. Следва да се отбележи в тази връзка и че в производството по настоящото дело въззивният съд не е имал и правомощие да прави такава преценка – по силата на чл.297 ГПК влязлото в сила решение по гр.д. № 603/2009г. е било задължително и за него.
Останалите релевирани в изложението съображения представляват оплаквания за процесуално нарушение, за необоснованост и за незаконосъобразност, т.е. основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, които, обаче, подлежат на касационна проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането.
При това положение и тъй като касационният съд няма правомощие да извлече служебно правните въпроси, обусловили решаващите изводи на въззивния съд, не е налице основната предвидена в закона /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставка, поради което касационно обжалване на атакуваното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, № ІІ-33 от 30.ІІІ.2012г. по гр.д. № 96/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: