О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 29.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 960/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. С. И., действащ в качеството си на ЧСИ с рег. № 821 на КЧСИ, срещу определение № 134 от 01.02.2019 г. по ч.гр.д. № 31/2019 г. на Окръжен съд- Смолян, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Районен съд- Смолян, обективиран в определение № 3 от 21.01.2019 г. , за вписване на възбрана във връзка с изп.д. № 40/2019 г.
В жалбата за изложени доводи за неправилност на определението. Жалбоподателят поддържа, че в искането за вписване на възбрана недвижимите имоти са били описани съобразно изискванията на чл. 24 във вр. с чл. 6, б.”в” ПВ, без да е необходимо подобренията и приращенията в тях да бъдат изрично индивидуализирани, тъй като ако по време на описа се констатира, че в недвижимия имот има построена сграда-самостоятелен обект на правото на собственост, няма пречка върху нея да бъде наложена допълнително възбрана.
Искането за допускане на касационно обжалване на определението е обосновано с твърдение за наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като се поставя следния въпрос ”Следва ли съдията по вписванията да извърши вписване на възбрана по искане на съдебен изпълнител, когато е посочено, че същата обхваща подобренията и приращенията в имота, без последните да са подробно индивидуализирани в искането”.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е установено, че с искане от 21.01.2019 г. жалбоподателят в настоящото производство, действащ в качеството си на ЧСИ, е поискал вписване на възбрана върху няколко поземлени имоти, които са били описани съобразно изискванията на чл. 6, ал.1, б.”в” ПВ чрез посочване на тяхното местонахождение, площ, граници, номер. Наред с това е направено искане за вписване на възбрана и „върху всички подобрения и приращения” върху тях.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че общата формулировка ”всички подобрения и приращения” не удовлетворява изискването на чл. 6, ал.1, б.”в” ПВ, тъй като не позволява да се направи извод относно това какво точно представляват тези вещи и дали имат правната характеристика на самостоятелни обекти на правото на собственост. Поради това е потвърдил отказа на съдията по вписванията за вписване на възбраната.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК правен въпрос е относим към съображенията на окръжния съд, мотивирали изхода на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона.
Редът за вписване на възбрана върху недвижим имот е уреден в чл. 6, чл. 24 и чл. 26 от Правилника за вписване, като са посочени данните, които следва да се съдържат в искането на съдебния изпълнител. Относно индивидуализация на недвижимия имот, който се възбранява, законът препраща към разпоредбата на чл. 6, б. ”в” ПВ, която изисква да се посочат вида, местонахождението /община, населено място, адрес, местност/, номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. Изискването цели яснота и определеност на недвижимия имот, върху който ще се насочи принудителното изпълнение. Произтичащите от вписване на възбраната правни последици- 451- 453 ГПК/ се отнасят само до конкретния възбранен имот. От момента на вписването на възбраната длъжникът търпи ограничение на правото си да се разпорежда с вещта, като под страх от наказателна отговорност не може да я поврежда, изменя или унищожава. Съгласно чл. 452, ал. 2 ГПК извършените от длъжника разпореждания с възбранен имот са прогласени от законодателя за недействителни спрямо взискателя, който я е наложил. Оттук произтича необходимостта когато се иска вписване на възбрана и върху „всички подобрения и приращения в имота” в имота, последните да бъдат конкретизирани в достатъчна степен. В този смисъл е практиката на ВКС във връзка с приложението на чл. 6, ал.1, б.в” ПВ.
Тезата на жалбоподателя, че такава конкретизация не е необходима, тъй като ако по време на описа се констатира, че в недвижимия имот има построена сграда – самостоятелен обект на правото на собственост, няма пречка върху нея да бъде наложена допълнително възбрана, не кореспондира със съдържанието на отправеното до съдията по вписванията искане за вписване на възбрана, в което изрично се иска такава да бъде вписана и върху „всички подобрения и приращения в имота.”
По тези съображения обжалваното определение не следва да се допуска до касационна проверка по същество.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 134 от 01.02.2019 г. по ч.гр.д. № 31/2019 г. на Окръжен съд- Смолян
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: