1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
[населено място], 07.02.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 4714/2013 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Запрян Й. Д. и П. С. Д., чрез пълномощника адв.М. К. ПАК със съдебен адрес [населено място], [улица] срещу определение №3225/13.11.2013г., постановено по ч.гр.дело № 2748/2013г. на Пловдивския окръжен съд. Искането е за отмяна на определението като неправилно. Частните жалбоподатели считат за неправилен извода на съда, че узнаването на издадената срещу тях заповед за незабавно изпълнение е от м.11.2011г. от кореспонденция по електронната поща с ЧСИ Д. М. – Т., както и по повод на надлежно връчени покани за доброволно изпълнение. Поддържат, че от електронното писмо не става ясно длъжниците да са знаели за основанието на образуваното изп. дело, размера на дълга или основанието на задължението, поради което не са знаели как да организират защитата си.
Ответникът [фирма] не заявяват становище по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение намира частната жалба за процесуално допустима – жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване прекратително определение по чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд е сезиран с възражение по чл.423 ГПК, оставено без разглеждане. Съдът е приел, че молителите са узнали за издадената заповед за изпълнение през м.11.2011г., поради което възражението се явява подадено извън едномесечния преклузивен срок по чл.423, ал.1 ГПК. Направен е извод, че поканите, ведно със заповедите за изпълнение са надлежно връчени на длъжниците на основание чл. 43, ал.1 пр.2 и чл.46 ГПК чрез тъщата на длъжника Запрян Д. и майка на П. Д. на 17.11.2011г., получени от нея със задължение да ги уведоми. Съдът се е позовал и на писмо, изпратено от длъжниците по електронната поща до ЧСИ Д. М. на 27.11.2011г., касаещи задължение по изп. дело цитирано с номера му на ЧСИ, спрямо банката заявител и възможностите им за погасяване на дълга. Писмото не е оспорено в съдебно заседание от пълномощника на молителите. Съдът е зачел писмото като доказателство, като е приел, че се касае до възпроизведен на хартиен носител електронен документ по смисъла на чл.184, ал.1 ГПК. Липсата на електронен подпис не се отразява на неговата доказателствена сила, като автора на документа съгласно чл.4 от Закона за електронния документ и електронния подпис е лицето, което в изявлението се сочи като негов извършител. От факта, че писмото по електронната поща е изпратено дни след получаване на поканите за доброволно изпълнение от лицето посочено в тях, е направен извод, че няма как на длъжниците да не е съобщено съдържанието на поканата за доброволно изпълнение и издадената заповед.
Определението е правилно. Предмет на спора е момента на узнаване на заповедта за изпълнение и спазване на едномесечния срок по чл.423, ал.1 ГПК, а не изложените в т.т.1-4 на чл.423, ал.1 ГПК обстоятелства, поради незпазването на които длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането на кредитора. За да бъде допуснато за разглеждане възражението на длъжниците срещу издадената заповед за изпълнение, законът изисква то да е подадено в преклузивния едномесечен срок. Срокът започва да тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение и за спазването му съдът следи служебно. В случая правилно съдът е приел, че длъжниците са узнали за образуваното срещу тях изп. дело и заповедта за изпълнение през м. ноември 2011г. Това обстоятелство се установява от представеното от ЧСИ М. електронно писмо, с подател двамата длъжници, неоспорено в съдебно заседание, в което е прието като доказателство. Писмото е изпратено на електронната поща на ЧСИ, съвпадаща с посочения e-mail на двете страници на поканите за доброволно изпълнение, в долния десен ъгъл, приети като доказателство по делото. Поканите са връчени на майката на длъжника П. Д., със задължение да бъдат уведомени тя и съпруга й. В съдържанието на електронното писмо се коментира кредита, посочена е банката по кредита, изписана на кратко в писмото А., затрудненията, които имат длъжниците по изплащане на кредита и насоченото изпълнение към възбранения имот / описан в поканите за доброволно изпълнение/ – аптека. Длъжниците не твърдят, че освен този кредит имат и друг кредит от същата банка. След преценка на всички тези обстоятелства, правилно съдът е приел, че за издадената заповед за изпълнение длъжниците са узнали през м.ноември 2011г., след връчване на поканите за доброволно изпълнение от майката на П. Д..
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №3225 от 13.11.2013г., постановено по ч.гр.дело № 2748/2013г. на Пловдивския окръжен съд, VІІгр.състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: