О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 07.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3680/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С.В. като пълномощник на Х. А. С., срещу въззивно решение № 60 от 19.06.2019 г. по в.гр. дело №146/2018 г. на Окръжен съд – Ямбол. С него е отменено решение № 201 от 19.03.2019 г. по гр.д. № 3770/2018 г. на Районен съд- Ямбол и е постановено друго по същество на спора, с което Х. А. С. е осъден на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните действия, с които пречи на Й. А. Щ. да упражнява правото си на собственост върху собствения си недвижим имот, като извърши всички необходими ремонтни действия за отстраняване на повредата във В и К инсталацията в жилището си, намиращо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] както и да заплати на Й. А. Щ. на основание чл. 45 ЗЗД сумата 410лв., представляваща стойността на необходимите СМР и материали за отстраняване на причинените вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че причинените вреди в жилището на ищеца са в резултат на повреда във вертикалния канализационен блок, чрез който се отвеждат водите от баните на жилищата от първи до осми етаж, представляващ обща част, която повреда не е в причинна връзка с неговото поведение.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Възможно ли е да бъде осъдено на основание чл. 109 ЗС едно лице в качеството му на собственик на апартамент в сграда – етажна собственост при положение, че повредите, настъпили в друг апартамент, са от повреда във верикалния канализационен клон, както и във верикалната част на разклонителя, който е обща част, елемент от вертикалния канализационен блок, отвеждащ водите от баните на апартаментите от първия до осмия етаж. 2. Допустимо ли е уважаване на иск по чл. 109 ЗС при положение, че се твърди в доказателствата по делото, че следва да се извършат всички необходими ремонтни дейности за отстранавяне на повредата във В и К инсталацията на жилището, находящо се на 7 етаж, а с решението си съдът осъжда жалбоподателя да извърши необходимите действия в жилището на 8 етаж.
Ответникът по касация не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство, ответник по иска по чл. 109 ЗС, е собственик на жилище, находящо се на осмия етаж в жилищна сграда в режим на етажна собственост. Ищецът е собственик на жилището, находящо се на седмия етаж, под жилището на жалбоподателя. Установено е наличието на теч от банята на осмия етаж, който предизвиква увлажняване на стената в банята на ищеца на седмия етаж, достигащо до пода, повреда на стената на банята откъм коридора и на детската стая.
Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е дала заключение, че източник на теча е повреда в правата част на разклонителя, посредством който тръбата от ПВЦ, отвеждаща водите от банята на ответника се присъединява към общ вертикален канализационен клон, чрез който се отвеждат отпадъчните води от баните на жилищата от първия до осмия етаж. Според технологията при построяване на жилищния блок е предвидено водите от банята/ мивка и душ/ да се отвеждат чрез сифон в пода с вертикален излаз през тавана на банята на долния етаж чрез тръба, висящо диагонално под тавана, която се присъединява към общия вертикален канализационен клон чрез ПВЦ разклонител, монтиран на вертикалния канализационен клон. Вещото лице е установило също, че поради частично запушване на тръба, отвеждаща водите от мивката в банята, ответникът е премахнал преходния перваз между пода на банята и стената в зоната на излаза на ВКК, което също създава предпоставки за образуване на теч, който да премине към стената на банята на седмия етаж. Вещото лице е дало заключение, че за преустановяване на теча в жилището на ищеца е необходимо да се извърши подмяна на фаянсовата облицовка около ВКК в банята на седмия етаж, като се направи преглед на ВКК за дефекти; да се подмени отводнителната тръба на подовия сифон в банята на осмия етаж, като се ползват стандартни присъединителни елементи; да се монтира продължението на ВКК през пода на банята на осмия етаж, като се ремонтира или подмени подовия сифон и се присъедини отводнителната тръба в банята на седмия етаж; да се възстанови преходния перваз между подовата и стенната облицовка в банята на осмия етаж.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Приел е, че ответникът е упражнил въздействие върху канализационната система за да отстрани запушване на мивката в собствената си баня/ опит за отпушване на тръбите, подмяна на гофрирана тръба, премахване на прага между пода и стената на своята баня/, в резултат на което е настъпила промяна в техническите възможности за отводняване на банята, довела до появата на теч в жилището на долния етаж.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси. Същите отразяват тезата на жалбоподателя, че разклонителя, чрез който водите от собствената му баня се отвеждат до вертикалния канализационен клон, чрез който става отвеждането на всички отпадни води в баните на жилищата от първия до осмия етаж, е обща част, поради което той не следва да отговаря по реда на чл. 109 ЗС за отстраняване на повредата. Тази теза не е съобразена с разпоредбата на чл. 38, ал.1 ЗС, според която общи на всички собственици са главните линии на всички видове инсталации. Те са предназначени да обслужват всички самостоятелни обекти на правото на собственост. Отклоненията от главните линии, които достигат до отделните обекти и са предназначени да обслужват само тях, не са общи части по смисъла на цитираната разпоредба. В случая обща част на сградата се явява вертикалният канализационен клон, чрез който става отвеждането на водите от баните на отделните собственици. Тръбите, през които водата се отвежда от сифона на банята да общия канализационен клон, не са общи части, а принадлежат на отделните собственици, чиито обекти обслужват.
Отговор на втория въпрос дава разпоредбата на чл. 51 ЗС, съгласно която когато за извършване на работи в един недвижим имот е необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на този имот е длъжен да даде достъп за това. Ремонтните дейности, необходими за отстраняване на повредата и преустановяване на теча от банята на ответника към жилището на долния етаж, са посочени от вещото лице. Част от тях следва да се извършат в банята на ответника, а по отношение на тези, които по необходимост предполагат достъп до жилището на ищеца, ще бъде приложима цитираната разпоредба.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят не сочи в какво се изразява твърдяното от него противоречие при разрешаване на поставените въпроси с практиката на ВКС. Цитирано е решение № 62 от 01.07.2015 г. по гр.д. № 339/2015 г. , съгласно което за уважаване на иск по чл. 109 ЗС ищецът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване на правото му на собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението. В случая въззивният съд е изследвал наличието на тези предпоставки и е мотивирал извода си защо приема същите за доказани.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 19.06.2019 г. по в.гр. дело №х146/2018 г. на Окръжен съд – Ямбол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: