О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 9.02.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесети януари, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 1750 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” Е. , гр. С. срещу въззивно решение от 8.05.2009 год. по гр.д. № 3313/2007 год. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решението на Софийски районен съд от 22.08.2007 г. по гр.д. № 3469/2007 г., с което са отхвърлени предявените от “Б” Е. срещу Прокуратурата на Република България и О. д. “П”, гр. С. искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 9000 лв., настъпили в резултат на незаконно бездействие на служители на ответниците, изразяващо се в задържането на лекия му автомобил и невръщането му за периода 4.09.2002 г. до 30.01.2007 г., и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
В писмения отговор О. д. на М. , гр. С. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Прокуратура на Република България не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да обезсили решението на първоинстанционния съд, Софийски градски съд е приел, че претендираните от жалбоподателя- ищец вреди следва да се разгледат по общия ред, а не по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Приел е, че предявеният иск с оглед изложените в исковата молба обстоятелства за репариране на имуществени вреди, твърдяни от ищеца като произтекли от противоправно бездействие от страна на служители на двамата ответници попада в приложното поле на общия деликтен състав за реализиране на гаранционно- обезпечителната отговорност по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, а не в приложното поле на чл.1,ал.1 ЗОДОВ. Затова действителната правна квалификация на предявения иск, с оглед и на фактическите твърдения на ищеца е по чл.49, чл.45 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, а именно по кой ред- чл.1 ЗОДОВ или чл.45 и 49 ЗЗД подлежи на разглеждане претенцията за обезщетение за вреди произтекли от бездействието на служители на ответниците.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение съдът действително се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, касаещ обвързаността на съда от посочената от ищеца правна квалификация. В съответствие с практиката на ВКС в случая въззивният съд е приел, че основание на иска е не самото право, а фактите, от които се поражда правоотношението. Ищецът е длъжен да посочи в исковата молба фактически твърдения /обстоятелства/, които очертават обема на спорното материално право, без да съществува изискване за определяне на правната квалификация на претенцията. В субсумирането на фактическите обстоятелства, въведени с исковата молба под определена правна норма, се състои задължението на съда правно да квалифицира иска, в какъвто смисъл е и даденото разрешение на този въпрос в трайната практика на ВКС, посочваща, че в правомощията на съда влиза задължението да постави вярната правна квалификация, като изхожда от наведените в исковата молба правнорелевантни факти. В случая съдът е бил сезиран с редовна искова молба, с искане да бъде присъдено обезщетение за претърпяни имуществени вреди, резултат от бездействието на служители на двамата ответници, което не представлява бездействие на държавни органи или длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, поради което искът за обезщетение не е с правна квалификация чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а чл.49 вр.чл.45 ЗЗД.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение бил разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е неоснователено. Не съществуваща такава неправилна практика, която следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Приетото от въззивния съд разрешение за това, че предвид изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, предявеният иск следва да се квалифицира по чл.49, вр.чл.45 ЗЗД не влиза в конфликт с точното прилагане на закона. За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК по поставени въпроси, те трябва да са свързани с липса на съдебна практика по някой въпрос или макар да има такава, тя да е неправилна и да се налага промяната й, какъвто не е настоящия случай. Дейността на ответниците по връщане на веществени доказателства не съставлява административна дейност и не попада в приложното поле на чл.1,ал.1 ЗОДОВ.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 8.05.2009 год. по гр.д. № 3313/2007 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :