О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр.София, 21.11.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д.№ 533/08 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №288 от 10.05.2008г., постановено по гр.дело № 206/2008г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №212 от 8.01.2008г., по гр.дело №1529/2007 г. на Плевенския районен съд. Жалбоподателят НЗОК- София обжалва решението в осъдителната му част. В изложението си към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и сочи като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение произнасянето на съда по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, предвид обстоятелството, че договорите имат силата на закон между сключилите ги страни. Твърди се в изложението, че решението ще от значение за правилното прилагане на НРД -2006г. и индивидуалните договори между Н изпълнителите на болничната помощ в национален мащаб, предвид обстоятелството, че НІЗОК изготвя типови договори.
Ответникът по жалбата МБАЛ – Ч. бряг ЕООД не вземат становище по изложените от касатора основания за допустимост на касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.
С въззивното решение е оставено в сила решението на Плевенския районен съд, с което касаторът е осъден да заплати на МБАЛ – Ч. бряг ЕООД сумата от 4398лв., представляваща дължима и неплатена стойност на болнична медицинска помощ за периода от 1.11.2006г. до 30.11.2006г. по договор от 24.02.2006г. по клинична пътека 054, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба и направените по делото разноски в размер на 576лв. За да уважи предявения иск въззивният съд е приел, че ответникът дължи заплащане на извършеното от ищеца медицинско обслужване на двама пациенти на основание чл.28, ал.2,т.1 НРД, независимо от това, че документите за отчитане на извършеното обслужване са съставени след изтичане на срока по чл.26, ал.1 от НРД. Не е възприето от въззивния съд становището на касатора, че не дължи заплащането на медицинското обслужване, макар че извършването му от страна на ищеца не се оспорва, защото в отчетната документация за проведеното лечение на двамата пациенти липсват фишове за приложение на съответното лечебно средство, абсолютно задължително по чл.193 , ал.6 от НРД -2006г. Твърди се, че в НРД-2006г. и сключения между страните договор липсва клауза даваща право на изпълнителите да извършват поправки в отчетната документация или пък да допълват внесените отчети с липсваща документация.
Формулирано от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не разкрива кой е съществения материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл съда и който да има отношение към точното прилагане на закона и за развитие на правото. Същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос, по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Изложеното от касатора несъгласие с извършеното от съда тълкуването на конкретни клаузи на договора, са доводи за неправилност на решението, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост, основания за отмяна по чл. чл.281 ГПК. Вярно е, че по силата на чл.20а ЗЗД, договорът има силата на закон, но само за лицата, които са го сключили/ чл.21, ал.1 ЗЗД/, за разлика от закона, като нормативен документ, който регулира широк кръг обществени отношения и няма конкретни адресати, а неопределен кръг правни субекти. За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато това е от значение за развитие на правото, следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде непълна, неясна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание. Така дефинирано основанието за допустимост на касационно обжалване, тълкуването на конкретни клаузи от типови или индивидуални договори не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №288/10.05.2008г., постановено по в.гр.дело № 206/2008 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: