ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 133
София, 24,02,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 22 февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 969 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДЗИ-О. застраховане АД-София против решение № 174/26.06.2009 г. по гр.д. № 3761/2008 г. на СГС, с което се потвърждава решение от 10.10.2008 г. по гр.д. № 18487/2008 г. СРС, с което касаторът е осъден да заплати на ЗПАД А. сумата 3 066.50 лв. по презастрахователен договор, на основание чл.399,ал.1-отм. ТЗ, ведно със законната лихва и разноски.
С обжалваното решение е прието, че вземането за застрахователно обезщетение се погасява с общата 5 г. давност, като начало на давностния срок е плащането на застрахователното обезщетение. Начало на давностния срок е датата на настъпване на застрахователното събитие покрит риск по сключената имуществена застраховка, а покрит риск е плащането на застрахователното обезщетение по сключените от ищеца договори за задължителна ЗГО.
Ответникът по касационната жалба е подал отговор, че не са налице основанията по чл.280,ал.1,т.2 и 3, и чл.281 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпроса, коя е началната дата на погасителната давност на вземането за обезщетение в отношенията между презастраховател и презастрахован по презастрахователен договор, предмет на който са договори за задължителна ЗГО на МПС/автомобилистите – датата на застрахователното събитие или датата на плащане от презастрахования, били налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени такива влезли в сила решения.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а освен това е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира единствено при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по материалноправния или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението е посочена само непълнота на закона. Такава не е налице.
Специалната правна уредба на погасителната давност при застрахователните отношения дава регламентация, че началният момент, от който започва да тече погасителната давност, е датата на настъпване на застрахователното събитие. Идеята за съществуване на специален давностен срок в застраховането беше реализирана в ЗЗД, запази се в ТЗ-чл.392 и се възпроизведе в КЗ. Потвърди се тригодишния давностен срок и началото на давността, като се предвиди изключение само по отношение застраховането срещу гражданска отговорност, а с КЗ и за личното застраховане, като при тях срокът е петгодишен.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 174/26.06.2009 г. по гр.д. № 3761/2008 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: