Определение №1330 от 14.12.2012 по гр. дело №702/702 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1330
София 14.12.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 702 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н м т б „Ц. Б. ”гр.София чрез пълномощници адв.И. А. и адв.Г. Д. срещу решение № 1563 от 6.03.12г.по в.гр.дело № 447/12г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 10.10.11г.по гр.дело № 8142/11г.на СРС,75 състав.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ,предявени от Р. С. Ц..В приложеното изложение се визира основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба Р. С. Ц. чрез адв.Р.Пашова моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 32/1.02.11г.на изп.директор на НМПТБ”Ц. Б. ІІІ”,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Р. С. Ц. на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ- поради съкращение в щата,е незаконосъобразна,тъй като работодателят не е доказал извършен подбор между кадрите с еднакви длъжности съобразно критериите на чл.329 ал.1 КТ.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.На посочения от касатора въпрос за доказателствената сила на представените документи,удостоверяващи извършения подбор /заповед за назначаване на комисия за подбор и протокол за подбор/е отговорено с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.12г.на ВКС по т.д.№ 3/11г.на ОСГК.Прието е,че решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл.329 ал.1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове – решение,разпореждане,резолюция,заповед и др.,чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение.Критериите по чл.329 ал.1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение,което при спор се преценява от съда.Когато преценката е обективирана в писмен документ,същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнение работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства,с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора.Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка.Доказването му при оспорване,както на неговото извършване,така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии,обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или служителя с оглед на възложената работа е допустимо с всички доказателствени средства.При постановяване на обжалваното решение задължителната практика е съобразена от въззивния съд,който се е произнесъл по релевирания в исковата молба довод,че не е извършен подбор.
С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1563 от 6.03.12г.,постановено по гр.дело № 447/12г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top