Определение №1331 от 23.12.2010 по гр. дело №997/997 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

определение по гр.д. № 997/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1331

С., 23. декември 2010 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 997 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на С. окръжен съд от 02.03.2010 г. по гр.д. № 640/2009, с което е отменено решението на Г. районен съд от 28.10.2009 г. по гр.д. № 104/2009, като са отхвърлени предявените исковете за обезщетение за неимуществени вреди от злоупотреба с процесуални права на основание чл. 3 ГПК със законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Недоволен от решението е жалбоподателят Н. Т. К., представляван от адв. Ж. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и всички доводи на страните и за разпределението на доказателствената тежест за недобросъвестността при упражняването на права и вината, както и по материалноправния въпрос в какво се състои недобросъвестността при упражняването на законни права, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Й. Г. М. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че като е предявил иск за обезщетение ответникът по делото е упражнил своето право на защита. Това право е упражнено добросъвестно, доколкото е без значение дали искът е основателен, или не е основателен, а обстоятелството, че ответникът е предявил иск с цел да бъде дискредитиран ищеца във връзка с провежданите местни избори, не е установено от съвпадението на двете събития по време и от обстоятелството, че общо 400 лица – все работници в същата охранителна фирма са предявили такива искове.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с ППВС № 7/1959 нито се разрешават противоречиво от съдилищата (в представената съдебна практика не е разрешен нито един от повдигнатите въпроси. Тези въпроси нямат и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд по същество е съобразил установената съдебна практика, че отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на ищеца. И при злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието (както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия търговец) грижа; докато недобросъвестността при упражняването на права не е само упражняването им, за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и упражняването им в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). В тежест на ищеца е да докаже и причинната връзка между деянието и вредата. Когато деянието е извършено от мнозина, пострадалият е свободен да избере да предяви отделни искове срещу всеки съизвършител, но по всяко отделно дело той трябва да докаже всички увреждащи факти (и тези извършени от останалите съизвършители), които са в причинна връзка с претендираната вреда.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на С. окръжен съд от 02.03.2010 г. по гр.д. № 640/2009.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top